Човекът в лабиринта [The Man in the Maze]

— Защо „може би“?

— Би могъл и да не поискаш.

— Когато бях на осемнайсет години — рече Мълър, — бях с едно момиче в една гора на Земята, в калифорнийския горски резерват, любихме се, е, не ми беше за първи път, но за първи път стана както трябва — а след това лежахме по гръб, гледахме звездите и аз й казах, че някой ден ще се измъкна и ще се поразходя сред тях. А тя възкликна: „О, Дик, та това е чудесно!“ Аз, разбира се, нямах нищо особено предвид. Всяко хлапе на тази възраст го казва, когато погледне към звездите. Казах й още, че ще открия разни неща в космоса, че хората ще ме запомнят така, както помнят Колумб, Магелан и първите астронавти, и тъй нататък. Казах й, че ще бъда пръв, каквото и да се случи, че ще се нося сред звездите като бог. Бях много красноречив. Продължих с тези приказки около десетина минути, докато и двамата не бяхме погълнати от чудото: обърнах се към нея, тя ме притегли върху себе си, аз обърнах гръб на звездите и заработих здравата, за да я прикова към Земята. Това бе нощта, когато се родиха амбициите ми — той се засмя. — Има неща, които можем да изречем само когато сме на осемнайсет години и които после не можем да повторим.

— Има и неща, които можем да направим на осемнайсет и които сетне не можем да извършим — рече Бордман. — Е, Дик? Вече минаваш петдесетте, нали? Разходи се сред звездите. Чувстваш ли се като бог?

— Понякога.

— Искаш ли да отидеш на Бета Хидри IV?

— Знаеш, че искам.

— Дори и сам?

Мълър усети как почвата под него поддава, изведнъж му се стори, че предприема първото си излизане в открития космос, че пада свободно във Вселената.

— Сам ли?

— Проиграхме всичко на компютъра и стигнахме до заключението, че ще бъде грешка да изпращаме група. Хидранците не реагираха много добре на видеосондите ни. Нали видя — взеха „окото“ и го строшиха. Не можем да започнем да опипваме психологията им, защото никога не сме се сблъсквали с извънземен разум. Но мислим, че най-безопасно — и от гледна точка на потенциалната загуба на жива сила, и от гледна точка на евентуален удар върху тяхното общество, — ще бъде да изпратим при тях посланик: човек, който идва с мир, умен, силен, проверен в най-различни стресови ситуации, който ще намери начин да установи контакт. Възможно е да го разкъсат на парченца трийсет секунди по-късно. От друга страна, ако оцелее, ще постигне нещо абсолютно уникално в човешката история. Изборът е твой.

На това не можеше да се устои. Посланик на човечеството при хидранците! Да отиде сам, да крачи по чуждата земя, да предаде първите поздрави на хората към космическите му съседи…