Врата към лятото

О, на мен наистина много ми мели ченето, само да почна веднъж; пък да ме видите на някое парти как се контя с женски шапки!

Бел се намръщи.

— Не се прави на шут, Дан. Казвай каквото имаш да казваш и се махай.

— Не ме припирай. Струва ми се много уютничко тук… бившият ми съдружник… бившата ми годеница. Липсва само бившият ми бизнес.

Майлс рече помирително:

— Постой, Дан, не се горещи. Направихме го за твое добро… и можеш да се върнеш на работа винаги, когато пожелаеш. Ще се радвам, ако се върнеш.

— За мое добро, така ли? Същото рекли и на конекрадеца, преди да го обесят. А що се отнася до връщането ми — какво мислиш ти за това, Бел? Мога ли да се върна?

Тя прехапа устни.

— Разбира се, щом Майлс казва.

— Струва ми се, че бе едва вчера, когато казваше „Щом Дан казва така — разбира се“. Но всичко се мени; такъв е животът. Аз обаче няма да се върна, деца; можете да сте спокойни. Дойдох тук тази вечер, само за да изясня някои въпроси.

Майлс и Бел се спогледаха. Тя рече:

— Като например?

— Ами, първо, кой от двамата измисли измамата? Или я планирахте заедно?

Майлс рече бавно:

— Това е грозна дума, Дан. Не ми харесва.

— Е, хайде, хайде, да оставим настрани любезностите. Ако думата е грозна, то постъпката е десет пъти по-грозна. Имам предвид подправянето на „кучешкия договор“, фалшифицирането на документи за преотстъпване на патенти — това е престъпление на федерално равнище, Майлс; доколкото знам пускат пандизчиите на слънчице всяка втора сряда. Не съм много сигурен, но не се съмнявам, че ФБР ще може да ми каже. И то утре — добавих и забелязах, че потрепна.

— Дан, нали няма да постъпиш толкова глупаво, че да се опитваш да създаваш неприятности?

— Неприятности ли? Имам намерението да ви атакувам по всички линии — и по гражданска, и по углавна линия, на всяка цена. Ще се видите в чудо… освен ако не се съгласите на едно нещо. Впрочем не споменах третото ви прегрешение — кражбата на бележките и чертежите ми на „Гъвкавия Франк“… и също — на работния модел, е, би трябвало да ме накарате да си платя материалите за него, понеже минаха за сметка на компанията.

— Кражба, глупости! — сопна се Бел. — Ти работеше за компанията.

— Нима? Работех предимно нощем. И никога не съм бил служител на компанията, Бел, добре го знаете и двамата. Просто теглех пари за всекидневни нужди срещу печалбите, които ми носеха акциите. Как мислите ще реагират хората от „Маникс“, когато заведа углавно дело с обвинението, че изобретенията, към които те проявяват интерес — „Наето момиче“, „Уили“ и „Франк“ — никога не са били притежание на компанията, а са чисто и просто откраднати от мен?