Врата към лятото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врата към лятото». Краткое содержание книги:
Тогава той се върна.
След това се подписах. Намерението ми бе изразено ясно и това бе най-доброто, което можех да измисля в една дрогерия и с джукбокс, който ревеше в ухото ми. Така Рики щеше да получи акциите, ако нещо се случи с мен, а пък аз бях сигурен, че Майлс и Бел не можеха да й ги грабнат от ръцете.
Но ако всичко се развиеше нормално, можех просто да помоля Рики да ми даде плика, когато се върна. Като не използвах формуляра за преотстъпване на гърба на сертификата, избягвах необходимостта едно непълнолетно дете да се подписва; заявлението ми беше напълно достатъчно.
Запечатах сертификата за акциите и придружаващото го писмо за преотстъпване в по-малкия плик, сложих го заедно с писмото до Рики в по-големия, адресирах го до Рики в Девическия скаутски лагер и го пуснах в кутията до дрогерията. Забелязах, че пощата трябва да бъде вдигната след около четирийсет минути и се качих пак в колата си; изпитвах някакво безгрижие… не защото бях опазил акциите си, а защото бях решил по-големите си проблеми.
Е, може би не бях ги „решил“, но бях решен да се възправя срещу тях, а не да избягам или да изпълзя в някой ров и да се правя на Рип ван Уинкъл15… Разбира се, че исках да видя 2000-а година, но ако само си представех, можех наистина да я видя… щях да съм на шейсет, тоест, все още, да се надяваме, достатъчно млад, за да подвиквам подир момичетата. Няма закъде да се бърза. Да прескочиш в следващия век с едно дълго спане не би задоволило когото и да е — все едно да видиш края на даден филм, без да знаеш какво е станало преди това. Човек трябва да се наслади на следващите трийсет години в тяхната последователност; щях да го осъзная напълно едва когато стигнех до 2000-а година.
Междувременно ми предстоеше първокласна битка с Майлс и Бел. Може би нямаше да спечеля, но поне щях да съм сигурен, че съм им дал истински бой — както когато Пийт се връщаше у дома, кървящ на шест места, но настоявайки:
— Да беше видял другия котарак!
Не очаквах много от разговора тази вечер. Всичко щеше да се сведе до официално обявяване на война. Възнамерявах да лиша Майлс от спокоен сън… а той пък можеше да позвъни на Бел и да развали и нейния.
3.
Когато пристигнах до дома на Майлс, вече си подсвирквах. Бях престанал да се ядосвам на безценната двойка и докато изминавах последните петнайсет мили измъдрих две чисто нови джаджи, всяка от които можеше да ме направи богат. Едната от тях бе чертожен автомат, който действа на принципа на електрическата пишеща машина. Предполагах, че трябва да има поне петдесет хиляди инженери само в Щатите, които всеки ден се превиваха над чертожната маса и мразеха това, защото те удря в бъбреците и ти разваля очите. Не че не искаха да проектират — напротив, искаха, — но това бе прекалено тежка физическа работа.
Тази машинарийка щеше да им позволи да си седят в някой голям фотьойл, да си натискат клавишите и картинката да се изрисува върху статива над клавиатурата. Натискаш едновременно три клавиша и хоризонталната линия се появява там, където я искаш; натискаш друг клавиш и я връзваш с вертикална линия, натискаш два клавиша, после още два в последователност и изрисуваш линия под точно определен наклон.
Бога ми, срещу малка допълнителна сума, можех да добавя и втори статив, за да получи архитектът възможността да проектира изометрично (най-лесният начин на проектиране) и да получава второто изображение в идеална перспектива, без изобщо да се налага да поглежда към него. Ами да, можех дори да програмирам машината да снема етажните планове и профилите направо от изометричния проект.
Цялата прелест на проекта се състоеше в това, че машината можеше да се конструира почти изцяло от стандартни части, повечето от които могат да се купят от магазините и складовете за радиочасти и киноапаратура. Всичко, с изключение на управляващия блок, но бях сигурен, че като купя една електрическа пишеща машина и я изкормя, ще мога да свържа клавишите й с веригите за управление на чертожния апарат. Един месец — за направата на примитивния модел, още шест седмици — да изчистя възникналите дефекти и…
Захвърлих обаче идеята в по-заден килер на съзнанието си, сигурен, че мога да я осъществя и че ще има пазар за нея. Онова, което ми донесе истинско удовлетворение, бе, че измислих начин да направя още по-гъвкав робот от горкия стар „Гъвкав Франк“. Знаех повече за „Франк“, отколкото можеше да научи за него който и да е, дори и да го изучава цяла година. Онова, което никой не знаеше, пък и то липсваше в бележките ми, бе, че всяко решение имаше поне още една работеща алтернатива — освен това всяко решение бе ограничено от идеята, че това ще бъде единствено домашен прислужник. Като за начало можех да отхвърля ограничението, че той трябва да бъде монтиран на инвалидна количка. Оттам нататък щях да променя всичко, освен факта, че използвам Торсенови електроннолъчеви запомнящи тръби; а Майлс не можеше да ми попречи да ги използвам; те бяха на пазара, достъпни за всеки, който се занимава с проектирането на киберсистеми.
15
Рип ван Уинкъл — герой от едноименната новела на Уошингтън Ървинг, който проспал двайсет години в гората. — Бел.ред.