Загадката на Ендхаус
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Ендхаус». Краткое содержание книги:
Убийството изглежда безсмислено и нереално. Но на празничното събиране в Ендхауз, красив шал става причина за жестоко убийство. То е извършено от дръзкия убиец точно пред очите на великият Поаро и е предизвикателство към неговите способности.
Кой и защо убива младо и невинно момиче? За да стигне до убиеца, великият детектив е принуден да постави всички под подозрение.
— Не може да става и дума. Аз познавам братовчедка си. Тя е фанатично привързана към къщата.
След няколко минути бяхме, отново на улицата.
— Е приятелю — каза Поаро, — какво впечатление ви направи тоя мосьо Чарлз Вайз?
Аз се позамислих.
— Много отрицателно — казах най-после. — Той е странно отрицателна особа.
— Не е силна личност, искате да кажете?
— Да, именно. От тия хора, които никога не си спомняш, когато ги срещаш за втори път. Посредствен човек.
— Във външността му няма нищо положително. Забелязахте ли някакви противоречия в течение на разговора ни с него?
— Да — бавно рекох аз. — Забелязах. По отношение на продажбата на Крайната къща.
— Точно така. Бихте ли нарекли отношението на мадмоазел Бъкли към Крайната къща „фанатична привързаност“?
— Това е много силно казано.
— Да, а на мосьо Вайз не е присъщо да употребява силни изрази. Неговото нормално отношение — отношението на адвокат — е по-скоро да подценява, отколкото да надценява. И въпреки това той твърди, че мадмоазел била фанатично привързана към дома на своите прадеди.
— Не ми направи такова впечатление тая сутрин — казах аз. — Мисля, че разсъждаваше много разумно по тоя въпрос. Тя явно обича имението, също както би го обичал всеки друг на нейното положение, но положително не повече.
— Тъй че всъщност един от двамата лъже — замислено заключи Поаро.
— Човек не би заподозрял Вайз в лъжа.
— Което очевидно е много положително качество, ако му се налага да лъже — забеляза Поаро. — Да, той се държи съвсем като Джордж Уошингтън, тоя Вайз, Не забелязахте ли нещо друго, Хейстингс?
— Какво?
— Той не е бил в кантората си в дванадесет и половина в събота.
7
ТРАГЕДИЯТА
Първият човек, когото видяхме, когато пристигнахме в Крайната къща тая вечер, беше Ник. Тя танцуваше в хола загърната с великолепно кимоно, осеяно с дракони.
— О, това сте само вие!
— Мадмоазел, вие ме отчайвате!
— Знам. Това действително прозвуча грубо. Но виждате ли, аз чакам да ми донесат роклята. Обещаха ми, мошениците, уверяваха ме!
— А въпросът е за la toilette42. Довечера ще има танци, така ли?
— Да, след фойерверка ще отидем там всички заедно. Смятам да отидем всички заедно.
Гласът й изведнъж спадна. Но в следващия миг тя се смееше.
— Никога не се предавай! Това е моят девиз. Недей мисли за бедата и бедата няма да те сполети! Тая вечер възвърнах самообладанието си. Ще бъда весела и ще се забавлявам.
На стълбата се чуха стъпки. Ник се обърна.
— А, ето я Маги! Маги, това са копоите, които ме пазят от тайния убиец. Заведи ги в гостната и ги накарай да ти разправят цялата история.
Един след друг се ръкувахме с Маги Бъкли и тя изпълни молбата на Ник и ни заведе в гостната. Аз си съставих веднага благоприятно мнение за нея.
Мисля, че особено много ме привлече нейният спокоен разсъдлив вид. Тихо момиче, хубаво според по-старомодните схващания, положително не елегантна. По лицето й нямаше никакви следи от грим, а беше облечена с простичка, доста износена черна вечерна рокля. Сините й очи гледаха открито, а гласът звучеше приятно и спокойно.
— Ник ми разказа смайващи неща — заговори тя. — Сигурно преувеличава? Кой би могъл да иска да стори зло на Ник? Не вярвам тя да има нито един неприятел на света.
В гласа й се долавяше открито недоверие. Тя гледаше Поаро по един неособено ласкав за него начин. Дадох си сметка, че за момиче като Маги Бъкли чужденците са винаги подозрителни.
— Въпреки всичко, госпожице Бъкли, аз ви уверявам, че това е самата истина — тихо възрази Поаро.
Маги не му отговори, но по лицето й се четеше нейната неубеденост.
— Ник има съвсем обречен вид тая вечер — забеляза тя. — Не зная какво й е. Изглежда да е в някакво безразсъдно настроение.
Тая дума — „обречен“! Тя ме накара да потреперя. Освен това нещо в интонацията й ми направи странно впечатление.
— Шотландка ли сте, госпожице Бъкли? — сепнато я попитах аз.
— Майка ми е шотландка — обясни девойката.
Тя ме разглеждаше, както забелязах, с по-одобрителен поглед, отколкото Поаро. Стори ми се, че ако й обясня случая, моите думи ще имат за нея по-голяма тежест, отколкото думите на Поаро.
— Братовчедка ви проявява голяма храброст — казах аз — Решила е да се държи, като че ли няма нищо особено.
— Това е единственото, което би могла да прави, нали? — попита Маги. — Искам да кажа, че каквото и да чувствува човек в душата си, няма защо да го показва. Такова нещо само кара всички други да се чувствуват неловко. — Тя замълча и сетне добави тихо: — Много обичам Ник. Винаги е била много добра към мене.
42
La toilette (фр.) — Тоалетът. — Б.пр.