Загадката на Ендхаус

— Ей сега, майко.

— Тя е нещо като болногледачка тая Едит — обясни госпожа Крофт. — Идва всяка сутрин да ме подреди. Ние не си създаваме грижи със слуги. Няма да намерите по-добър готвач и камериер от Бърт и той си запълва времето с това и с градината.

— Ето готово! — провикна се господин Крофт, като се появи отново с табла. — Ето го и чая. Днес е голям ден за нас, майко.

— Сигурно сте отседнали в града, господин Поаро? — попита госпожа Крофт, като се наведе малко напред и се зае с чайника.

— Ами да, мадам, дошъл съм на почивка.

— Но аз като че ли четох, че сте се оттеглили от работа… че сте на почивка изобщо.

— Ах, мадам, не бива да вярвате всичко, което прочетете във вестниците.

— Е, да, и то е вярно. Значи, все още си работите?

— Когато се натъкна на случай, който ме интересува.

— Да не сте и тука по работа? — запита с хитринка господин Крофт. — Това, дето го наричате почивка, може да е само част от играта.

— Не бива да му задаваш неудобни въпроси, Бърт — каза госпожа Крофт. — Иначе няма да дойде пак. Ние сме прости хора, господин Поаро, и вие ни доставяте голяма радост с посещението си у нас днес, вие и вашият приятел. Вие не можете да разберете колко приятно ни е това.

Удоволствието й бе тъй естествено и тъй откровено, че направо ме трогна.

— Това с картината не беше хубава работа — забеляза господин Крофт.

— Нещастното момиченце можеше да загине — допълни с дълбоко съчувствие госпожа Крофт. — Тя е същински живак. Раздвижва цялото имение, като дойде. Тука наоколо не я обичат много, доколкото съм чула. Но то си е така в тия затънтени английски градчета. Когато някое момиче е живо и весело, не им се харесва. Не ми е никак чудно, че не остава тука за по-дълго. А пък тоя неин братовчед с дългия нос има толкова малък шанс да я убеди да се установи тука завинаги, колкото и да… да… е, да направи не знам какво.