Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Императорската цитадела се издигаше горда и великолепна на билото на хълма, извисявайки се над всичко останало. Тя представляваше гигантско съоръжение от злато и бронз, оформено като пресечена пирамида, с плосък покрив, където бе разположен храмът на Оча, Императорът на боговете. Той бе отрупан с колони, арки и огромни статуи, които сякаш израстваха от самите стени или пропълзяваха покрай грандиозната му фасада, за да се увият около някоя колона. Във всеки един от четирите му края стърчеше по една източена кула, издигаща се високо над основния корпус на Цитаделата. Всяка от кулите бе посветена на един от Пазителите на Четирите Вятъра. Тесни мостове съединяваха кулите и Цитаделата, преграждайки зейналата бездна отдолу. Всичко това бе заобиколено от масивна стена, декорирана с разкошна резба и барелефи по цялата й дължина — целостта й се нарушаваше единствено от огромната порта, чиято ослепителна арка от злато бе инкрустирана с благослови.
Анаис отклони поглед от величествената гледка. Стаята, в която се намираше, беше голяма и просторна, а стените и подът бяха покрити с полуогледални плочки от камък, известен като лач. Трите високи арки й позволяваха да наблюдава града в подножието на Цитаделата, а няколкото по-малки служеха като входове към останалите помещения. В центъра на стаята имаше ромолящ фонтан, представляващ две манти1, увлечени в любовен танц, чиито криле се докосваха във вихъра на страстта им.
През целия ден пристигаха най-различни вести — както по нормалния начин, така и чрез Чаросплетниците — които настояваха за едно — да се свика Съветът. Императрицата имаше чувството, че приятелите й са я предали, че враговете й са по-разярени от всякога, а тя не може да направи нищо, за да възстанови равновесието. Единствената наследничка на трона на Сарамир беше Различна. Което означаваше, че е трябвало да бъде убита още при раждането си.
Върховният Чаросплетник Вирч също се намираше в стаята заедно с нея. Чаросплетниците бяха онези, които трябваше да извършват екзекуциите, и Анаис усещаше как неодобрението му расте с всяка сричка, която произнасяше. Той обаче беше достатъчно мъдър да не я порицава, задето бе скрила детето си от тях, дори и самата Императрица да знаеше със сигурност какво мисли по въпроса. Нима този кръвожаден вампир наистина очакваше тя да предостави единственото си дете на милостта на Чаросплетниците?
— Трябва да сте изключително предпазлива, Господарке — изгъргори той. — Изключително предпазлива. Имате само няколко възможности да предотвратите бедствието.
Върховният Чаросплетник поне носеше Маската си, за което Императрицата му беше благодарна. Ужасно деформираните му черти бяха скрити под бронзов лик и макар че самата Маска също не беше кой знае каква приятна гледка, бе далеч за предпочитане пред физиономията под нея. Тя изобразяваше полудяло лице с черти, изкривени от нещо, което би могло да е болка, безумие или зловещо наслаждение; един поглед към нея бе достатъчен да настръхне кожата ти. Анаис знаеше, че тя е стара, много стара; а когато ставаше дума за истински Маски, старостта означаваше могъщество. Боеше се да мисли колко ли съзнания са били погубени от тази Маска, както и каква част от Вирч бе останала…
— Тогава какъв е съветът ви, Върховен Чароспетнико? — попита тя, прикривайки отвращението си благодарение на уменията, които бе придобила с цената на дългогодишна практика. Безмълвно го предизвикваше да предложи екзекуцията на дъщеря й.
— Трябва да бъдете отстъпчива, Господарке. Излъгали сте доверието им и сега те ще очакват да си признаете това. Не забравяйте омразата, която сарамирците питаят към Различните.
— Не бъдете глупак, Вирч! — отсече тя. Макар и да изглеждаше стройна и слаба, с нежни черти и невинно излъчване, Императрицата можеше да бъде твърда като стомана, когато поискаше. — Тя не е Различна. Тя е просто едно надарено дете. Мое дете.
— Зная много добре значението на думата, Господарке — изхриптя Чаросплетникът и направи няколко крачки из помещението. Прегърбеното му тяло бе облечено в парцалива роба, която сякаш бе съшита от най-различни влакна, мъниста, части от рогозки и животински кожи, комбинирани заедно по един безумен начин. Всички Чаросплетници носеха подобни одеяния. Анаис никога не бе изпитвала желанието да се запознае по-отблизо с техния извратен свят, за да се осмели да ги попита защо се обличат така.
1
Вид скат, достигащ до 4-метрова дължина; заради израстъците на главата си е познат още и под името „морски дявол“. — Бел. прев.