Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)». Краткое содержание книги:
Явление 6
Хиацинт и Слав.
Слав (сваля шапка). Благослови, отче игумене. (Целува му ръка.)
Хиацинт (гледа го вторачено). Деспот Слав? Бог да те благослови, деспоте, не те познах из един път. Добре дошъл. Какво си? Как прекарваш?
Слав. В кулата живея. Ям, пия и се моля богу. Така прекарвам тоя лъжовен свят.
Хиацинт (усмихнат). Наистина, тежък живот, деспоте.
Слав (сяда). Гост съм ви за няколко дена. Обичам вашата светла обител. Хубава пъстърва има в реката и хубаво винце в избата ви — светите братя не държат нищо лошо. Тая вечер имате много гости в манастира?
Хиацинт. Тъй, стотина поклонници от Румания. А с Асеневата свита ще стане още повече свят.
Слав. Как, Асен иде?
Хиацинт. Отбива се от лов да види дъщеря си Тамара, че утре ще я покалугерят в Търново, сама е пожелала това. С нея са Ирина и Зоя… Ха, в Асеневата свита е и твоя стар приятел и сват кир Тодор.
Слав (ухилено). Едно бивше величие също.
Хиацинт (също ухилено). Можете да се разговорите. Имате на старини хубави спомени. Но той скоро ще стане наш во Христе брат.
Слав. Да, чух и аз. Ще тури скуфата, за да се утеши за короната, и ще мисли за небесното царство, за да забрави изгубеното земно. Добре прави да се покае, че и неговите греховце са множко. (Ухилен лукаво.) Думат само, че вълкът козината си мени, зъбите си не менява…
Хиацинт. О, смирението му е велико и истинско. Ти не можеш позна някогашния надменен император. Но казано е: „Бог гордите смирява“…
Слав. А аз бих желал, отче, него да знам удавен в Янтра, нежели Борислава.
Хиацинт. Как? Не бил се удавил! Той бил забягнал при императора Ватаци в Родосто.
Слав. Що думаш?
Хиацинт. И Асен го осъдил на смърт. (Чува се отдалеч тръбен звук.) Асен наближава. Довиждане, деспоте. (Тръгва, па се извръща.) Вие сте съседи с царя: той ще е в тази килия, а дъщеря му в оная, но е излязла сега. Ако стане нужда да отстъпиш твоята на някой от болярите му, заповядай в моята килия. Тя е залепена до килията, дето ще са Гавраил и Кир Тодор.
Слав. Да му отстъпя килията си, на Асеня? Само с правилна обсада и с пристъп може да я вземе. (Хиацинт се усмихва и излиза. Слав си простира краката спокойно.) Асен ще нощува тук. От шест години не съм стъпил в палата му, а рядко ходя и в Търново. Разсърдихме се. Не е привикнала тая беловласа глава да се навежда, гръбнакът ми е закоравял и не може красиво да се прегъва! Но защо е пуснал от кулата и прибрал при себе си кир Тодора — да му постави някоя клопка? Никой не познава от мене по-добре тоя лукав грък. Кажеш ли „кир Тодор“, казваш: коварство, измама, интрига. Борислава прокудил, кир Тодора приближил. Опако нещо… (Бият клепалата.) Асен пристигна. (Мисли.) Той е умен, но доверчив до слепота. Негова работа. Няма аз да му бера грижата. Ям, пия — и това е. Потоп да стане, до моята кула няма да се качи. (Показва се от левия коридор Борислав, увит в черна мантия, и поглежда предпазливо.)
Явление 7
Слав и Борислав.
Слав. Ела, болярино, лоши хора няма тука.
Борислав. Добър вечер, вуйчо.
Слав (гледа го учуден). Кой си ти? (Борислав разгръща мантията си и се съглежда облеклото му на български вонечалник. Слав скоква.) Борислав? Удавеният? Отдека идеш?
Борислав. От Родосто.
Слав. А как се промъкна?
Борислав. Под тая мантия на Асенев болярин. Прокара ме отец Наум, стар мой приятел. Той ми каза, че си тука. Гост съм ти тая нощ, вуйчо.
Слав. Килията ми е твоя.
Борислав (ниско). Вуйчо, в безопасност ли съм тук? Няма ли да ме види някой?
Слав. Бъди спокоен. Никой няма сега в тези килии. Говори свободно. (Борислав снима мантията си.) Друг те не видя?
Борислав. Не — тоест срещна ме на стълбата и ме позна Ирина.
Слав. Ах! Но ти знаеш ли, че главата ти е оценена?
Борислав. Ирина няма да ме предаде.
Слав. Ти си уверен?
Борислав. Тя е влюбена в мене.
Слав. Тогава гъркинята може баща си да прикачи на въжето, тебе ще запази. Асен е тука, знаеш ли?