Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)». Краткое содержание книги:
Явление 2
Тамара и Вела идат насам.
Вела. Фуркас пристига с конницата. Баща ти трябва да е наблизо. (Тамара въздиша.) Имай грях от бога, княгиньо, не мисли го повече.
Тамара (тъжно). Не мога.
Вела. Моли се, моли се, в молитвата е спасението.
Тамара (въздиша). И в моите молитви все той ми се вестява. Знам го мъртъв, но го виждам все жив. Не мога да повярвам, че го няма. Боже, в монахинската килия, в която утре ще вляза, прати ми забрава и душевен мир. (След малко мълчание.) Вело, тая нощ го сънувах. Видях го, че влиза в килията ми изневиделица. Бе облечен в червената си мантия, в оная, с която се върна победител от унгарската война, и стиска меча си да не прави шум. Па ме гледа пламенно с големите си черни очи: „Ставай, каже, дойдох за тебе!“. Аз се хвърлих в обятията му, а той ме понесе през въздуха като перо и усещам сърцето си до топлите му юнашки гърди… Хвърчим през някакви си сини моря… После палати мряморни, вълшебни чертози, лодки и песни под нас… Знаеш, каквито никога не съм чувала… Но се събудих. Призракът се изгуби и аз останах със скръбта си. Но още дълго чувствувах, че трепти тялото ми от прегръдките му… Но него го няма, той е умрял… Вело, аз не вярвам да е умрял, не може да бъде умрял. Ох, но да би бил жив, той и открай света би прелетял при мене… Той би ме намерил, макар да ме крият в тая дивна планина; сърцето би му подсказало де съм. Който люби, той вижда всичко, той може всичко, за него няма невъзможно нещо. (На пруста постепенно потъмнява.)
Вела. Остави тия луди мисли. Мъртвите не се връщат, забрави го. Отърси от себе си всичко земно. Влез в светата божия обител с чисто сърце и невинна душа… така ще бъдеш приятна богу… Или размисли до утре добре, да не се каеш после, но късно? Знай, Тамаро, че бракът, в който влизаш с Христа, е вечен, връзките му са неразтъргаеми, самата смърт не може да ги разкъса. Помисли, имаш още време. Послушай ме, не се отричай от света.
Тамара. Не, там, решено е… Без Борислава не ща света. (влизат Хиацинт със запалена вощеница в ръка и Контофре, като приказват.)
Явление 3
Горните, Хиацинт и Контофре.
Хиацинт. Наредихме всичко в трапезарията. Стъмни се, да запаля полилея… Заръчах да запалят и свещите в църквата. Асен по обичая си ще се помоли най-напред. Добър вечер, княгиньо. (Пали полилея.)
Контофре (целува ръката на Тамара). Кланям ти се, света княгиньо. Баща ти иде да те види. Да те види за последен път като княгиня Тамара. (Гледа я малко време съчувствено.) Княгиньо, ти си млада, ти си росно цвете, жедно за сънце и въздух. Защо отиваш да повехнеш в килията? Оня, за когото правиш това, заслужава ли тая жертва? Остави го, той е умрял за тебе и за България.
Тамара. Ах, бароне, нема съртта може да загрози паметта на един герой? Нема смъртта може да изпъди от сърцето образа на горещо любимия човек? Или вълните на Янтра, като погълнаха Борислава, отнеха и славата му, и величието на душата му, та да го забравя тъй лесно? Защо си тъй жесток към един умрял?
Контофре (умислен). Умрял? Да, умрял. (Живо.) Но не умрял във вълните на Янтра, както мислехме, но в друга бездна!
Тамара (поразена). Ах!
Контофре. В бездната на позора, защото той е жив.
Тамара (радостно). Жив? Жив?
Контофре. Да, жив, княгиньо. Но сега за мене е по-умрял, отколкото да го знаех в дъното на ада.
Тамара. Жив? (Прегръща Вела.) Вело, той бил жив!
Хиацинт. Що думаш, бароне? Та нали Борислав се удави?
Контофре. Друг ще е бил. Излъгани сме били по падналия му шлем там. (Към Тамара.) Забрави го съвсем, княгиньо, и продължавай да го мислиш за умрял. Той е недостоен, той бил недостоен за твоята любов.
Тамара (ужасена). Боже, аз ще умра! (Към Контофре.) Кажи, какво е?
Контофре. Бъди храбра и слушай горчивата истина: Борислав успял да избяга и да мине в гръцката земя… Там…
Тамара (прекъсва го). Жив? Жив?
Контофре. Жив, но за неговото име, за неговата чест беше по-добре да бе се заврял трупа му в тинята на Янтра. Борислав сега е в Родосто на служба при императора Ватаци. Отишъл там с цел да се опълчи против нас в случай на война с гърците.