Бяла смърт
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бяла смърт». Краткое содержание книги:
Изпълнен с изправящ косите екшън и уникалното за Къслър безкрайно въображение, „Бяла смърт“ е изключителен трилър на един от големите майстори в този жанр.
— Господата да са поръчвали такси?
Въпреки приповдигнатия си тон се запита дали не е закъснял. Никога не бе виждал такава окаяна тайфа. Извика капитан Петерсен и едно покрито с грес привидение изпълзя напред.
— Аз съм капитанът — изграчи то. — Кой сте вие?
Остин изпълзя в кораба и му помогна да се изправи.
— Официалната част ще трябва да почака. Моля, всички, които могат да се движат, да изпълзят в дупката.
Остин метна няколко мокри одеяла върху ръба на отвора и помогна на онези, които не можеха да се справят със собствени сили. Петерсен насмалко не припадна, докато се опитваше да пропълзи в подводницата. Остин го изблъска вътре, после пропълзя след него. Докато минаваше през люка, видя теч на мястото, където Дзавала бе сложил набързо кръпката.
Бързо затвори люка. Дзавала бе оставил управлението на автопилот и дърпаше спасените през люка. Беше истинско чудо, че моряците все още бяха живи. Колкото и да бе поразително, някои успяха да пропълзят сами.
В пътническото отделение имаше две сгъваеми пейки, разделени от тясна пътека. Оцелелите се наблъскаха в него като сардели.
— Извинете за липсата на първа класа — каза Остин.
— Ще го преживеем — отвърна капитанът. — Все пак е по-добре от допреди малко.
Кърт се вмъкна в кабината и каза:
— Имаме малък теч при уплътнението.
Дзавала посочи мигащата светлина на компютърния модел на подводницата.
— Повече от малък. Пръстенът гръмна като спукана гума секунда след като затворихме люка.
Прибра телескопичната спасителна тръба и отдели подводницата от крайцера. Прожекторите осветиха кръглата дупка на изрязания от лазерите спасителен отвор. Електромоторите на баластните помпи се задействаха с тихо бръмчене — с изключение на предната дясна, откъдето се разнесе звук като от паднала в шахта за боклук вилица. В единия от резервоарите все още имаше вода и нарушаваше равновесието на подводницата. Останалите се пълнеха със сгъстен въздух.
„Морска минога“ действаше като всяка друга подводница — пълнеше резервоарите с вода при потапяне и с въздух, когато трябваше да изплава. Компютърът се опита да компенсира, като включи вертикалните перки на по-високи обороти. Подводницата наклони нос и през отдушниците се разнесе миризмата на нагорещен метал. Дзавала отново напълни резервоарите с вода и „Морска минога“ застана повече или по-малко хоризонтално.
Остин се взираше в уредите. На аварийната диаграма примигваше светлина. Той направи справка с централния компютър. Системата показа, че предупредителната светлина е предизвикана от механичен проблем — от онези, които са обичайни за новото оборудване и би трябвало да могат да се отстранят сравнително лесно. Това обаче не беше изпитание — намираха се дълбоко под водата. Запримигва друга светлина, този път червена.
— И двата предни мотора са свършили — каза Остин. — По-добре използвай резервните помпи.
— Това бяха резервните помпи — отвърна Дзавала.
— Да ти имам подсигурените системи. Какъв е проблемът?
— Веднага щях да ти кажа, ако това чудо бе окачено във въздуха.
— Не виждам никакви сервизи наоколо, пък и съм си забравил кредитната карта.
— Баща ми казваше: „Достатъчна е една пръчка динамит, за да размърдаш заинатилото се магаре“.
В НАМПД Остин имаше заслужената репутация на човек, проявяващ изумителен инат пред лицето на опасността. Повечето предпочитаха благоразумно да зарежат всичко и да си спасяват задниците от надвисналата катастрофа; Остин обаче я посрещаше най-невъзмутимо. Фактът, че все още дишаше и бе жив, говореше, че притежава забележителна комбинация от изобретателност и късмет. Онези, на които им се бе налагало да преминават през различни несгоди с него, намираха находчивостта му плашеща. Остин винаги пренебрегваше възраженията им. А сега Джо му го връщаше със собствените му камъни. Остин сви устни в кисела усмивка, сплете пръсти на тила си и се облегна в седалката.
— Нямаше да си толкова спокоен, ако не разполагаше с някакъв план.
Дзавала му намигна и свали ключа, който висеше на верижка на шията му. Отвори един малък капак в центъра на конзолата и пъхна ключа.
— Когато го завъртя това нещо и щракна превключвателчето до него, ще задействам третата подсигурителна система. Експлозивите ще изпразнят всички резервоари и поемаме нагоре. Хитро, нали?
— Не и ако ни се изпречи „Тор“, когато излетим от водата. Ще потопим и кораба, и себе си.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, натисни ей онова копче. Изпраща на повърхността предупредителна шамандура. Фойерверки, пищялки — пълна програма.