Досието O.D.E.S.S.A.

Рошман дръпна ръката на минаващия край него военен, завъртя го към себе си и го удари през лицето с облечената си в ръкавица ръка. Хиляди пъти бях виждал как този есесовец бие хората, но този път резултатът беше неочакван дори и за мен. Капитанът разтърси глава от удара, после вдигна юмрук и с пълна сила го стовари върху брадичката на Рошман. Онзи отлетя на няколко метра и се просна по гръб в снега, а от разбитата му устна се проточи тънка струйка кръв. Капитанът му обърна гръб и тръгна към санитарите си.

Рошман измъкна своя люгер, прицели се внимателно между раменете на отдалечаващия се военен и натисна спусъка. При трясъка на изстрела всички замръзнаха по местата си. Армейският капитан потръпна и се обърна. Рошман стреля още веднъж и куршумът прониза гърлото на военния. Тялото му се извъртя и капитанът беше мъртъв преди още да се строполи на кея. При съприкосновението на куршума с гърлото — нещо, което очевидно висеше на верижка около врата му, отлетя на няколко метра и се заби в снега. Изпълнявайки заповедта да хвърля тялото във водата, аз минах край този предмет и внимателно го разгледах. Оказа се, че е медал за храброст, окачен на специален шнур. Никога не научих името на този капитан, но медалът беше рицарски кръст с дъбови листа.