Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
— Ъм…
Той се ухили.
— По две ли трябва да се четат? — попита и извади една книга от лавицата. — За да покриваш въпроса от двете му страни? „Как да сме щастливи сами“ заедно с „Как да открием съвършения партньор за трийсет дни“? „Опростен будизъм“ с „Търси си го“ от Виктор Киам?
— Не — възнегодувах аз. — Четат се поотделно.
— Защо, за Бога, купуваш тия неща?
— Ами всъщност си имам теория за това — започнах въодушевено (защото наистина си имам теория). — Ако се замислиш за останалите световни религии като…
— Останалите световни религии? А коя е неостаналата?
Хм. Понякога ми се иска Марк да не е толкова печен юрист.
— Книгите за самопомощ.
— Да, помислих си, че ще кажеш това. Бриджет, книгите за самопомощ не са религия.
— Ами, не са! Те са нова форма на религия. Човешките същества са като потоци вода и когато на пътя им се изправи преграда, те бълбукат, заобикалят я и търсят нов път.
— Бълбукат и заобикалят, Бридж?
— Мисълта ми е, че когато организираните религии се провалят, хората започват да търсят нови правила. И в действителност, както се опитах да ти кажа, ако внимателно прочетеш книгите за самопомощ, ще забележиш, че в тях има много идеи, сходни с другите религии.
— Като например? — попита той и окуражително махна с ръка.
— Ами, будизмът и…
— Не, какви идеи?
— Ами — започнах аз леко паникьосана, защото за нещастие теорията ми още не е доразвита, — положителното мислене. В „Емоционална интелигентност“ пише, че оптимизмът, вярата, че всичко ще се оправи, е най-важното нещо. Освен това вярата в самия себе си, като в „Емоционална увереност“. А ако погледнеш християнството…
— Дааа…?
— Ами онова, което четат на сватбите, е същото: „Остават три неща: вяра, надежда и любов“. После изживяване на момента — това е в „Изкуството да бъдеш бог“, а също и в будизма. Марк ме гледаше, като че ли съм луда.
— …И опрощението — в „Можеш да изцелиш живота си“ пише, че храненето на лоши чувства е вредно за самия теб и трябва да прощаваш на хората.
— А това откъде е? Надявам се, не от Исляма. Не вярвам, че в религия, която повелява да ти отсекат ръцете, ако откраднеш една кифла, бъка от опрощение. — Марк клатеше става и ме гледаше втренчено. Стори ми се, че всъщност не разбра теорията ми. Но може би това е, защото духовното у Марк не е на висота, което всъщност можеше да се окаже друг проблем за връзката ни.
— „И опрости греховете ни, както ние прощаваме на нашите длъжници!“ — възнегодувах аз. Точно тогава звънна телефонът.
— Сигурно е от военния щаб по срещите — отбеляза Марк. — Или Кентърберийският епископ?
Беше майка ми.
— Какво правиш още там? Дъра-бъра. Мислех, че двамата с Марк ще дойдете на обяд.
— Но, мамо… — Бях сигурна, че не бях потвърждавала, че ще ходим на обяд, сигурна бях. Марк вдигна очи към тавана и се посвети на футбола.
— Моля те, Бриджет. Направила съм три торти „Павлова“, макар че всъщност, където една, там и три, извадих вече лазанята и…
Чух в далечината гласа на татко: „Остави я на мира, Пам“, докато тя продължи да нарежда за опасностите при повторното замразяване на месото, после се обади той.
— Не се безпокой, мила. Сигурен съм, че не потвърди поканата. Тя сама си го е втълпила. Ще се опитам да я усмиря. Все пак лошата новина е, че заминава за Кения.
Мама му изтръгна слушалката.
— С паспорта всичко се уреди. Направиха ми прекрасна снимка в онзи младоженски магазин в Кетъринг, знаеш го, където Урсула Колингуд и Карън си направиха снимките.
— Без ретуш?
— Без! — възмути се тя. — Е, може да са пипнали нещичко с компютъра, но няма нищо общо с ретуша. Та ние с Уна тръгваме следващата събота. Само за десет дни. Африка! Представяш ли си!
— А татко?
— Стига и ти, Бриджет! Животът е за живеене! Ако татко предпочита да го прекарва между голфа и бараката с градинарските сечива, това си е за негова сметка!
Най-сетне успях да се изтръгна, подсещана от Марк, застанал над главата ми с навит на ролка вестник в ръката, с който удряше по ръчния си часовник. Отидохме у тях и вече твърдо му вярвам, защото икономката беше там, чистеше кухнята заедно с още петнайсет членове на родата си, всеки от които изрази желание да се кланя на Марк като на Господ. После останахме в къщата и запалихме много свещи в спалнята. Ура! Мисля, че всичко е наред. Да. Определено е наред. Обичам Марк Дарси. Понякога изглежда малко страховитичък, но всъщност е много мил и сладък. Което е добре. Така мисля. Особено поради факта, че след дванайсет дни е Свети Валентин.