Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
Завлече се в банята, вдигна телефона до тоалетната чиния и се обади на рецепцията.
— Обажда се Оливия Джаулс.
— Как сте, госпожице Джаулс? Имате много телефонни обаждания. Лекарят ни каза да му се обадим веднага щом… Не, госпожо. Не бихме позволили на никого да влезе в стаята ви освен на персонала. Камериерката, естествено, е почистила, но…
Погледна се в огледалото. Косата й стърчеше на една страна като грива. Посегна към четката. От нея висеше един-единствен много дълъг черен косъм.
— На камериерката е, глупачке.
Оливия седеше на пода на банята, притискаше слушалката към ухото си и слушаше гласа на Кейт.
— Но защо ще ползва моята четка? — прошепна Оливия.
— Е, знаеш как става, поглеждаш се в огледалото, косата ти е поразчорлена. И камериерките имат достойнство.
— Но да изключи компютъра?
— Може погрешка да го е измъкнала от мрежата.
— Ако се беше изключил, защото някой е измъкнал кабела, при включването му щеше да излезе съобщение: „Последния път компютърът ви не е бил изключен правилно.“
— Оливия, ти си изтощена и в шок. Върни се в леглото, поспи още и се прибирай. Вероятно ще откриеш списъка на гостите в джоба си.
— Кейт, аз нямах джобове.
— Никой няма да влиза с взлом в чужда стая, за да краде списъци с гости на някакъв купон. Лягай да спиш.
Погледът й попадна върху роклята, която беше носила на купона, просната върху стола, където я беше захвърлила, като я съблече. Хубава работа, джоб. Само че… О! Всъщност, припомни си притеснена тя, чантичката имаше джоб. Е, по-скоро украса, приличаща на джоб. Взе я отново. Списъкът на гостите беше там, пъхнат на сигурно място в джобообразната украса.
Седна на писалището и отпусна глава върху ръцете си. Чувстваше се разстроена, изтощена, уплашена и самотна. Искаше утеха. Искаше да прегърне някого. Посегна към визитката на писалището и набра един номер.
— Здрасти.
Беше женски глас, леко провлачен като на Западното крайбрежие.
— Може ли да говоря с Пиер?
— Пиер го няма. Кой го търси?
Отмятащата косите си Сурая.
— Оливия Джаулс. Трябваше да се срещна с него тази сутрин, но…
— Да, разбира се. Искате ли да му оставите съобщение?
— Само… ъъъ… кажете му, че искам да се извиня, задето изпуснах срещата ни. Бях долу на пристанището, когато „През океани“ избухна.
— Да. Боже. Неприятна работа.
Неприятна?
— Той ще се върне ли по-късно?
— Не, наложи се да напусне града.
В тона й имаше нещо странно.
— Напуснал е Маями? Днес?
— Да. Отвори му се спешна работа в Лос Анджелис. Пробни снимки за филма. Искате ли да му оставите съобщение?
— Просто му кажете, че съм се обаждала и че… ъъъ… съжалявам за срещата. Благодаря.
Оливия затвори телефона и седна на ръба на леглото със стиснат силно в юмрук край на чаршафа, вперила невиждащ поглед в стената. Мислеше за снощи: Ферамо се навежда към нея на покрива, когато му каза, че ще пише за „През океани“ и че сутринта има среща с Едуард и Елси.
„Не мисля, че идеята е добра — дъхът му на бузата й, — защото се надявам утре сутринта да закусваш… с мен.“
Вдигна телефона и се обади в „Елан“.
— Имоджен? Оливия е. Добре съм. Слушай, бих искала да прескоча до Лос Анджелис и да напиша материала за кандидат-звездите. Веднага. Колкото може по-скоро. Осигури ми билет за първия самолет.
Когато Оливия хвърли поглед надолу към Аризона, слънцето залязваше и оцветяваше в червено пустинята. Огромната цепнатина на Големия каньон вече тънеше в мрак. Замисли се за всички пустини, над които беше прелитала — в Африка, в Арабия и за всички неща, които беше видяла. Мислеше и за тази асиметрична война, внезапно докоснала живота й, и за начина, по който беше възникнала от пясъците, от историята, от пренебрежението и обидите — истински и въображаеми, които не можеха да бъдат премахнати от армии или гръмки заплахи. И се попита: Дали Пиер Ферамо знаеше, че онзи кораб ще хвръкне във въздуха, когато я целуна снощи?
11.
Лос Анджелис
И какво изобщо правеше той в Холивуд? Докато таксито дрънчеше и се друсаше по дупките към хълмовете, Оливия смъкна прозореца, за да се наслади на усещането за свобода и леко беззаконие, което винаги изпитваше в Лос Анджелис. Всичко беше тъй възхитително повърхностно. Вдигна поглед към гигантските билбордове, обрамчили пътя: „Търсите нова кариера?“ „Станете звезда! Свържете се със службата на местния шериф.“ „Върнахме се от рехабилитация и сме готови да купонясваме“, гласеше реклама за телевизионен справочник. Пейката на една автобусна спирка крепеше снимка с размери на плакат на ухилена агентка по недвижими имоти с пищна грива: „Валери Бабаджян: тя ще ви развежда из имотите на Л.А.“ Билборд за радиостанция твърдеше просто: „Джордж, братът на Дженифър Лопес“, а друг, който сякаш не рекламираше нищо, показваше артистична импресия за изкуствена блондинка в тясна розова рокля и фигура на Зайката Джесика. Под нея с гигантски букви беше написано „Анджелин“.