Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
Макар и да бе съгласен с мнението на сина си, сенаторът не каза нищо.
В шест и половина сутринта на първия учебен ден от новия срок Нат и Том вече стояха сам-сами на паркинга. С първия автомобил, минал през портала, пристигна директорът.
— Добро утро, Картрайт — ревна той, докато слизаше, — ако се съди от ентусиазма ти в този ранен час, явно смяташ да се кандидатираш за председател на ученическия съвет. Прав ли съм?
— Да, господин директоре.
— Само така, моето момче! А кой е основният ти съперник?
— Ралф Елиот.
Директорът се свъси.
— Елиот няма да се даде току-така, надпреварата ще бъде много оспорвана.
— Така си е — призна Том.
Директорът се отправи към кабинета си, оставяйки двете момчета да чакат другите автомобили. С втория пристигна вцепенен от ужас нов ученик, който, още щом Нат се приближи към него, си плю на петите. От третата кола — още по-лошо — се изсипаха цяла тумба привърженици на Елиот, които бързо се пръснаха, очевидно вече бяха правили генерална репетиция.
— Ама че работа! — затюхка се Том. — Първото заседание на щаба ни е насрочено чак за междучасието в десет часа. А както гледам, Елиот е подковал своите хора още през ваканцията.
— Не се притеснявай — успокои го Нат. — Пресрещай нашите хора веднага щом слязат от колите и да запретват ръкави!
Когато на паркинга пристигна и последният автомобил, Нат вече беше отговорил на близо сто въпроса и се беше ръкувал с около триста момчета, въпреки това обаче му беше ясно само едно, В замяна на гласовете в негова подкрепа Елиот раздаваше какви ли не прещедри обещания.
— Дали да не кажем на всички какъв е гадняр? :
— С какво ще се обосновем? — попита Нат.
— Как с какво? Ами това, че принуждава зайците да му дават парите си за закуска?
— Не разполагаме с доказателства.
— Ако не броим стотиците оплаквания.
— Щом са се оплакали толкова много момчета, значи те знаят срещу чие име да поставят кръстчето, нали така? — отбеляза Нат. — При всички положения нямам намерение да прибягвам до такива мръсни хватки — добави той. — Предпочитам да смятам, че учениците могат сами да преценят кой от двамата заслужава повече доверие.
— Оригинално, няма що! — ахна Том.
— Е, ако не друго, то поне директорът дава да се разбере, че не иска Елиот да става председател на ученическия съвет — възкликна Нат.
— Само не бива да го казваме на никого — предупреди Том.
— Току-виж гласовете за Елиот се увеличили.
— Как според теб се справяме? — попита Флечър, докато се разхождаха край езерото.
— И аз не знам — отвърна Джими. — Доста от момчетата от горните класове уверяват и двата лагера, че ще подкрепят техния кандидат просто защото искат всички да знаят, че са гласували за победителя. Пак бъди благодарен, че гласуването не е в събота вечерта — добави той.
— Защо? — попита Флечър.
— Защото в събота следобед имаме мач с „Кент“ и ако Стив Роджърс отбележи победния гол, ще видиш председателското място през крив макарон. Жалко, че сме домакини на срещата. Ако се беше родил една година по-рано или по-късно, щяхме да играем на чужд терен и никой нямаше и да забележи. Сега обаче всички ученици ще бъдат на стадиона, за да гледат мача: моли се да загубим или поне на Роджърс да не му върви.
В събота в два следобед Флечър вече седеше на трибуните и се готвеше да изгледа четирите четвъртини — най-дългия час в живота му. Ала дори той не можеше да предскаже изхода от срещата.
— Как е успял, да го вземат мътните! — ревна Нат.
— Бас държа, че с подкупи и рушвети — отвърна Том. — Елиот винаги е бил добър играч, но не чак толкова, че мачът да зависи от него.
— Отборът на „Сейнт Джордж“ е доста слаб, сигурен съм, че ще извадят Елиот от игра веднага щом се уверят, че това няма да се отрази на резултата. И какво ще направи той? Ще тича нагоре-надолу покрай страничната линия и ще маха на съучениците си, докато ние ще бъдем като с вързани ръце — единственото, което ще можем да направим, е да го гледаме от трибуните.
— В такъв случай се постарай всички от щаба да бъдат пред стадиона няколко минути преди края на мача, освен това до събота следобед никой не бива да вижда плакатите.
— Оправен си ни, не може да ти се отрече — отбеляза Том.
— Когато твой противник е Елиот, нямаш кой знае какъв избор.
— И аз не знам как това ще повлияе на изборите — отбеляза Джими, докато двамата тичаха към изхода, където ги чакаха другите от предизборния щаб. — Ако не друго, Стив Роджърс няма да може да се ръкува с момчетата, докато те се разотиват от стадиона.