Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
— Не проумявам какво толкова й харесваш — сподели Джими.
— Тя притежава всички качества, които липсват на теб — подсмихна се Флечър. — Умна, красива, забавна и…
— Сигурен ли си, че говориш за сестра ми?
— Ами да. Бива ли да си толкова късоглед!
— Между другото, Даян Култър дойде преди малко с техните. Татко пита дали още искаш да се запознаеш с нея.
— Не изгарям от желание. Тя е изпята песен, преотстъпвам ти я.
— Не, благодаря, не съм опрял до твоите огризки — отсече Джими. — Между другото, казах на татко за „Ромео и Жулиета“ и че се виждам като Меркуцио.
— Само в случай че тръгна със сестрата на Дан Култър, но това семейство вече не ме вълнува.
— Нещо не разбирам.
— Ще ти обясня утре сутринта — обеща Флечър точно когато сестрата на Джими се появи отново, понесла две чаши минерална вода.
Свъси се на брат си и той побърза да се махне. Известно време и двамата с Флечър мълчаха, после Ани попита:
— Искаш ли да ти покажа пленарната зала?
— Искам, разбира се — съгласи се той.
Момичето се обърна и тръгна към изхода, следвано на една крачка разстояние от Флечър.
— Дали не ме лъжат очите? — възкликна Хари Гейтс и се взря в жена си, когато дъщеря му излезе заедно с приятеля на сина му от залата.
— Не, не те лъжат — увери го Марта Гейтс, — но лично аз не се притеснявам особено. Съмнявам се някой от двамата да е в състояние да съблазни другия.
— Сигурен съм, че помниш: това не ме спря да опитам на техните години.
— Политик до мозъка на костите! Поредната случка, която си разкрасил с времето. Ако не греша, не ти, а аз съблазних теб.
Нат тъкмо отпиваше от кока-колата, когато усети върху крака си дланта на Триша. Изчерви се, но дори не опита да се дръпне. Момичето му се усмихна през масата.
— Ако искаш, и ти можеш да сложиш ръка върху бедрото ми.
Нат реши, че ако не го направи, Триша ще го помисли за грубиян, затова се пресегна под масата и я пипна по бедрото.
— Браво на теб! — възкликна тя и отпи от колата. — Сега вече се държиш по-дружелюбно.
Нат си замълча, а Триша плъзна длан нагоре по току-що изгладените му панталони.
— Прави каквото правя и аз — посъветва го тя.
Той премести ръка нагоре по бедрото й, но напипа подгъва на поличката за тенис и спря. Триша се пресегна към чатала му.
— Имаш да догонваш — оповести тя и се зае да разкопчава най-горното копче на панталона му. — Бръкни под полата, де, какво ме пипаш през нея! — добави момичето, явно изобщо не се шегуваше.
Нат пъхна длан под полата й, а тя продължи да разкопчава панталона му. Момчето напипа гащетата й и пак се подвоуми. Не помнеше в списание „Тийнейджър“ да обясняват какво се прави оттук нататък.
— Това е пленарната зала — рече Ани и двамата се взряха от балкона към полумесеца столове, тапицирани със синя кожа.
— Много е красиво! — възкликна Флечър.
— Според татко някой ден и ти ще седиш тук, дори може би ще се издигнеш още повече. — Флечър не отговори, понеже нямаше и представа на какви изпити трябва да се яви човек, за да стане политик. — Чух как казва на мама, че не е срещал по-будно момче от теб.
— Е, нали ги знаеш като какви се славят политиците! — отбеляза Флечър.
— Да, знам, но аз винаги долавям кога татко не е убеден в онова, което казва — тогава се подсмихва, а онзи път изобщо не се усмихваше.
— Той къде седи? — поинтересува се момчето колкото за да смени темата.
— Като председател на парламентарната група на мнозинството седи на третото място на първия ред отляво — обясни Ани и посочи долу, — но по-добре да не ти разказвам всичко, защото знам, че татко изгаря от нетърпение да те разведе из Капитолия.
Той усети как момичето го докосва по ръката.
— Извинявай — рече Флечър и се дръпна, решил, че е станала някаква грешка.
— Я не се занасяй! — възкликна Ани.
Отново го хвана за ръката и този път я задържа.
— Дали да не се върнем на приема? — попита Флечър. — Сигурно вече се чудят къде сме.
— А, не се и съмнявам — каза Ани, но не се помръдна. — Някога целувал ли си се с момиче, Флечър? — попита го тихо.
— Не, не съм — призна си той и се изчерви като домат.
— А искаш ли?
— Да.
— Искаш ли да ме целунеш?
Той кимна, сетне се извърна и видя как Ани затваря очи и издава устни. Провери дали всички врати са затворени, сетне се наведе и целуна момичето лекичко по устата. Ани отвори очи.
— Знаеш ли какво е френска целувка? — попита тя.
— Не — отговори Флечър.
— И аз не знам — призна си чистосърдечно Ани. — Ако разбереш, ще ми кажеш, нали?