Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
Той искаше да бъде мек с нея, но тя го подлудяваше. Беше толкова раздразнен, че много му се искаше да я набие. Ала още по-силно беше желанието да я притежава.
Джудит се опита да се изтръгне от ръцете му. Гевин й причиняваше болка. Целувката му не можеше да се сравни с онази, която беше получила следобеда. Тази беше корава и брутална и сякаш искаше да я накаже. Тя се опита да го ритне, но тежката завивка спъваше движенията й.
— Аз ще ти помогна — промърмори иронично гой и дръпна завивката, без да сваля ръка от шията на жена си.
Когато остана гола пред него, дишането му се ускори и той забрави гнева си. Тя беше съвършена. Високи, твърди гърди, тънка талия, закръглени хълбоци, стройни крака.
След малко погледът му се върна на лицето й. Очите й искряха, устните бяха зачервени от бруталната целувка. Никой не можеше да го спре. Той просто трябваше да я вземе. Желанието да стане господар на това прекрасно тяло беше влудяващо.
Той блъсна Джудит на леглото и дивият му поглед я уплаши до смърт. Когато ръцете му я сграбчиха, тялото й се вдърви.
— Не! — изплака тя и се опита да се изтръгне от прегръдките му.
Като че ли блъскаше в скала. Не можеше да се отбранява срещу мъж като Гевин. Той искаше само тялото й и гореше от желание да го вземе колкото се може по-бързо. Това нямаше нищо общо с любовта и тя го съзнаваше.
Гевин легна върху нея и раздели краката й. Когато усети съпротивата й, спря за миг, стреснат от бързината си, ала желанието го надви. Проникна дълбоко в нея, напълно съзнавайки каква болка й причинява. Тя изпищя и той задуши вика й с груба целувка.
Когато всичко свърши, Гевин се претърколи настрана, без да я погледне. Легна по гръб, сложи ръка на гърдите й и утихна. Само след няколко минути дишането му стана равномерно и Джудит разбра, че съпругът й е заспал. Той беше задоволен, но тя не бе открила нищо в този акт на бруталност и насилие.
Тя отмахна предпазливо ръката му, стана от леглото и се уви с кожената завивка, която беше паднала на пода. Загледа се в догарящия огън и си заповяда да не плаче.
Защо да плача, питаше се отчаяно тя. Сватбата не беше станала по нейно желание. Принудиха я да стане жена на човек, който не беше достоен за любов. В самия ден на сватбата си той се бе заклел да обича друга. Беше й заявил, че не означава нищо за него. Но как да гледа спокойно на бъдещето, в което щеше да ражда децата му, да се грижи за домакинството, а той да се забавлява с красивата Лилиан?
Не, тя нямаше да стане покорна съпруга! Щеше да живее свой живот. Може би щеше да срещне друг мъж и да го обикне. Съпругът й не означаваше нищо за нея.
Джудит стоеше пред огъня и се бореше с напиращите сълзи. Никога нямаше да забрави първата целувка на Гевин. Мъжът, който я целуна, беше съвсем различен от дивака в леглото.
Гевин се раздвижи и отвори очи. Отначало сякаш не осъзна къде се намира. После обърна глава и видя празното легло до себе си.
Тя беше избягала! Тялото му се обтегна като струна. Внимателният му поглед обходи стаята и най-после откри Джудит пред камината. Младата му жена беше потънала в мислите си и изобщо не чуваше движенията му. Гевин смръщи чело и изгледа виновно кървавите петна по чаршафа. Знаеше, че й е причинил болка, но не можеше да разбере защо беше станало така. Лилиан също беше девица, когато я взе за първи път, но тя дори не извика.
Той погледна отново към Джудит. Крехката й фигурка изглеждаше толкова безпомощна и самотна. Той не я обичаше, това беше вярно, но не биваше да я взема насила. Дама като нея не заслужаваше грубо отношение.
— Върни се в леглото — проговори той колкото се може по-меко. Очите му се усмихваха. Щеше да я люби още веднъж, но бавно и предпазливо. Нещо като извинение.
Джудит изпъна рамене.
— О, не. Няма да дойда при теб — отказа спокойно тя. Трябваше да му покаже, че не е покорна съпруга.
Гевин се изправи. Тази жена беше невероятна. Толкова заядлива, толкова дръзка. Той скочи от леглото и отиде при нея. В сърцето му отново бушуваше гняв.
Джудит не го беше виждала гол и сърцето й неволно заби по-бързо. Тя се взираше като хипнотизирана в коравите му гърди, покрити с тънки светли косъмчета. Той беше красив мъж и тя признаваше това въпреки гнева си.
— Още ли не си разбрала, че трябва да ме слушаш? Защо не идваш, когато те викам? — попита обвинително той.
Джудит вдигна глава към лицето му и спокойно издържа пронизващия поглед.
— А ти още ли не си разбрал, че никога няма да ме подчиниш на волята си?
Гевин взе един от тежките кичури коса и я нави на пръстите си. После бавно я привлече към себе си. Кожената завивка падна на пода и разкри прекрасното й тяло. Желанието му веднага се надигна.