Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
Всяка дума, произнесена от двамата, се забиваше като нож в сърцето й. Гевин беше помолил тази жена да му стане съпруга! После беше взел нея, Джудит, защото беше богата. Каква глупачка беше да повярва в обичта му…
— Значи я обичаш? — настоя с плачлив глас Лилиан.
— Това е невъзможно. Аз я познавам едва от един ден!
— Но би могъл да я обикнеш… — Лилиан обърна глава настрани и умело извика няколко сълзи в очите си. — Нима ще ме убеждаваш, че никога няма да я обикнеш?
Гевин не отговори. Лилиан въздъхна тежко и се усмихна през сълзи.
— Надявах се да поседя тук с теб. Даже изпратих да донесат вино…
— Трябва да се върна в залата.
— Само няколко минути! — помоли със сладък гласец тя и го поведе към пейката до стената.
Джудит наблюдаваше сцената и мислите се надпреварваха в главата й. Тази жена беше съвършена артистка. Тя видя как Лилиан заби нокти в очите си, за да й потекат сълзи. Говореше мелодраматично, а когато приседна на пейката, не забрави да подреди грижливо полите си. След това наля вино в чашата и я подаде на Гевин с прелъстителка усмивка.
Онова, което последва, беше наистина смайващо. Лилиан извади пръстена от пръста си и изсипа в чашата си бял прашец. В погледа й се четеше обвинение. Тя вдигна чашата към устните си и отпи голяма глътка.
Гевин изби чашата от ръката й и тя се разби със звън на пода.
— Какво правиш? — изкрещя задавено той.
Лилиан се облегна на стената и погледът й помътня.
— Искам да сложа край на живота си, любими. Готова съм да понеса всичко, ако знам, че ще бъда щастлива с теб. Ти се ожени за богата наследница, аз също ще стана жена на друг. Но не мога да се откажа от любовта ти. Без нея животът ми губи смисъл. — Тя затвори очи и захълца.
Гевин я грабна в прегръдката си.
— Лилиан, нима наистина искаш да посегнеш на живота си?
— Скъпи мой Гевин, ти не знаеш на какво е способна любовта. Без теб аз съм нищо. Защо искаш да удължиш мъченията ми? Не мога да живея без любовта ти…
— Защо казваш, че никой не те обича?
— Обичаш ли ме, Гевин? Мен, само мен?
— Да, о, да! — Той се приведе и целуна устните й. Залязващото слънце оцвети бузите й в розово. Дългите, гъсти мигли хвърляха тъмни сенки върху страните й.
— Закълни се! — помоли настойчиво Лилиан. — Закълни се, че ме обичаш!
Според Гевин една клетва беше твърде ниска цена, за да я накара да се откаже от мисълта за самоубийство.
— Заклевам се — проговори тихо той.
Лилиан се надигна бързо. Изведнъж жизнеността й се възвърна и тя се засмя.
— Трябва веднага да се върна в залата, защото ще ме търсят. Нали няма да ме забравиш? Ще мислиш ли за мен и през сватбената си нощ? — Тя се приведе и докосна с устни устата му. Мушна ръце под ризата му, но бързо се дръпна и хукна към портичката.
Шумно ръкопляскане изтръгна Гевин от вцепенението му и той се обърна стреснато. Пред пейката беше застанала Джудит. Роклята и косата й грееха.
— Представлението беше прекрасно — проговори с усмивка тя и отпусна ръце. — Отдавна не съм се забавлявала така добре. Тази жена би трябвало да замине за Лондон и да изпълнява само драматични роли. Наскоро чух, че търсят добри комедианти.
Гевин скочи на крака и застана пред нея. Лицето му беше разкривено от гняв.
— Ти си змия! Нямаш право да ме шпионираш!
— Аз ли те шпионирам? — избухна тя. — Дойдох тук да подишам малко чист въздух, защото съпругът ми ме беше забравил. И само след минута станах свидетелка как мъжът, който днес бе определен за мой съпруг пред Бога и пред хората, падна в краката на една жалка измамница!
Побеснял, Гевин вдигна ръка и я удари през лицето. Само преди час беше готов да се закълне, че никога няма да вдигне ръка срещу жена.
Ударът беше толкова силен, че Джудит политна назад и падна. В същия момент Гевин осъзна какво е сторил и се втурна да й помогне.
Тя се изтръгна от ръцете му, изправи се сама и го погледна с искрящи от гняв очи.
Гласът й беше толкова тих, че едва се разбираше.
— Ти каза, че не си искал да се ожениш за мен и си го направил само заради богатството ми. Кълна ти се — аз също не те исках! Отказвах, докато баща ми измъчи майка ми до смърт и дори й счупи ръката. Мъжете са същества, достойни за презрение. Не уважавам нито един мъж, най-малко теб. Баща ми поне е честен и не се преструва. Той не би се заклел във вярност и любов пред стотици хора и пред свещеника, за да повтори тази клетва само след час пред друга жена. Ти си по-лош и от най-лошия предател. Ти си човек без чест, Гевин Аскот. Проклинам деня, в който ме омъжиха за теб. Ти се закле на тази жена, че я обичаш, а сега и аз ще дам клетва пред теб. Бог ми е свидетел, че цял живот ще се разкайваш за онова, което стори днес. Ще получиш богатството, което толкова силно желаеш, но аз никога няма да ти се отдам доброволно!