Изследователският отряд
- Автор: Лейнстър Мъри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изследователският отряд». Краткое содержание книги:
— Ужасявам се от мисълта, че тази глутница може да се нахвърли върху нас — изрече Хейджънс. — Страх ме е, че тогава положението ни няма да бъде блестящо.
— Най-добре би ни подхождало да се придвижваме с нещо като танк, който да бъде управляван от роботи — отвърна Рон.
— Да, трябва ни нещо бронирано — съгласи се събеседника му. — Дори сам човек може да оцелее, когато се намира в моята станция. Но ако той убие сфикс, пиши, че е пропаднал. Той ще бъде обсаден и дълго ще трябва да се зарови в дупката си, докато миризмата на трупа не изветрее. И не трябва да убива повече чудовища, защото ще му се наложи да седи като затворник до зимата.
Те изкачиха склона, който се издигаше под ъгъл почти петдесет градуса. Мечките се придвижваха с лекота. Хейджънс не сваляше поглед от екрана.
— Ама че дяволско изкачване — каза той, като дишаше тежко по време на кратката почивка, която си позволиха. Мечките търпеливо ги чакаха.
— Зверовете ти, Хейджънс, са добре възпитани. Аз влизам в положението на Семпър, който няма нужнато търпение да чака.
— Аз не съм ги дресирал — отвърна Хейджънс и продължи да греда екранчето. — Те са видоизменена порода и качествата им се предават по наследство. Хората на моята планета разумно са отчели психологията, когато са отглеждали новата порода. Нужни са им били животни, които да се бият като дяволи, да живеят далеч от родните места, да мъкнат тежки багажи и да са предани на стопанина си като верни кучета. Хората отдавна са се опитвали да постигнат необходимата степен на физическо развитие на животните, притежаващи висока духовна организация. Така са получили гигантските кучета. А при нас подобни опити направили с мечките. И те се оказали успешни. Първият подобен звяр, нарекли го Шампионът на Кодиак, притежавал всички качества, което ти виждаш в потомството му.
— Но те на вид са напълно нормални мечки — учуди се Рон.
— Те са абсолютно нормални — в гласът на Хейджънс се усетиха топли нотки. — И с нищо не отстъпват на честното куче. Тях няма нужда да ги обучаваме като Семпър. Сами се учат на всичко.
Той отново погледна екрана, на който се виждаше горната част на склона.
— Семпър е учена, но безмозъчна птица, тренирана единствено за разузнавач и за нищо друго. А мечките се стараят да се сприятелят с хората. И зависят от нас в емоционално отношение като кучетата. Ако Семпър е просто един слуга, те са помощници и приятели. Орелът ни служи, защото такива са обстоятелствата, а те ни обичат. Семпър не би се колебал да ме напусне, ако сметне, че сам може да се оправя, Но засега е уверен, че може да яде само това, което му дават хората. А мечките не биха ме напуснали. И аз също ги обичам. И затова те са така привързани към мен.
— И защо трябваше така да се разпростираш, Хейджънс? — каза Рон. — Та аз съм офицер от Колониалната Служба. Все едно, дали по-рано или по-къдно, но аз съм длъжен да те арестувам. А ти ми разказа нещо, по което лесно мога да открия тези, които са те изпратили. Веднага щом мога, ще направя справка на коя планета са отгледали видоизменена порода мечки и къде са останалите потомци на Шампиона на Кодиак. Сега знам откъде си дошъл, Хейджънс!
Упрекваният само повдигна до очите си екрана, на който ритмично в такт с размахването на крилата се поклащаше миниатюрното изображение.
— Нищо страшно няма — засмя се той добродушно. — Там също ме смятат за престъпник. Официално е записано, че съм отмъкнал зверовете и съм изчезнал някъде с тях. А на родината ми, това е най-страшното престъпление, което човек може да извърши. Дори се смята за по-страшно от конекрадството на Земята в древните времена. Роднините на моите мечки се ценят много. Така че и там в къщи съм престъпник.
Рон го изгледа внимателно.
— Откраднал ли си ги? — поинтересува се той.
— Казано откровено — отбеляза Хейджънс, — не съм ги крал. Но опитай се да докажеш на някого това — намигна на Рон и допълни: — погледни екрана и виж какво става на края на платото.
Рон погледна нагоре, където Семпър описваше плавни кръгове. Той вече знаеше, че орелът кряска само при вида на приближаваща опасност. Изведнъж птицата полетя към края на платото. На екрана, с размери четири на шест дюйма, изображението се размърда и запреобръща, тъй като камерата на орела също се разклащаше. За миг се мярна стръмния склон и черни фигури по него. Това бяха хората и мечките. После се появи върха на платото и по нея се виждаха сфиксове. Поне двеста особи в тръс бягаха по пустинята. Апаратът се премести и Рон видя нова глутница. Орелът се вдигна нагоре. По края на платото се движеха нови и нови заплашителни орди.