Денят на възраждането

— Но нали говорят, че в Щатите най-сетне открили някакво специално лекарство против рака?

— А, да, в „Кетлинг“, нюйоркския Център за борба с рака, са изнамерили някакво средство — отговори специалистът с безразличие, сякаш ставаше дума за нещо незначително. — Сега обаче се правят проби — не е ясно нито колко време трябва да се употребяват тези лекарства, нито страничното им действие. Най-малко още две-три години трябва да се внимава.

— Чудесно, писано ми било да живея дълго… — Норико се надигна. — Ще се излекувам и от рак, и до сто години ще доживея, и на Марс ще отида.

— Тръгваш ли си? — попита лекарят с леко съжаление. — Почакай, имам още нещо интересно.

— Какво?

— Още не са направени ясни заключения, но в последно време расте така наречената „внезапна смърт“.

— „Внезапна смърт“ ли? — Норико замислено наведе глава. — Е, това не е ли нещо от много отдавна? Говореше се, че напълно здрави хора внезапно умират нощем.

— Да, дължи се на преумората при по-заетите хора, нещо подобно на парализа на сърцето на нервна почва. И тази пролет рязко нараснаха подобни случаи.

— Пак ще дойда. А сега трябва да вървя — Норико кихна. — Ах, отвратително! — Тя изтри носа си с кърпичка. — Дойдох, само чух за грипа и вече се заразих.

— Свръхчувствителна натура си.

— Слушай — Норико се обърна на прага. — Измислили сме лекарство срещу рака, осъществяваме телевизионни предавания в световен мащаб, а срещу някакъв си грип не сме намерили защита, какво е това?

— Такъв е светът. Въпреки че изпращаме ракети и до Марс и изразходваме толкова средства, как мислиш, колко процента от населението на Земята е осигурено с медицинска помощ? В Непал върлува едра шарка. — И специалистът с ирония добави: — Ако се отделят само половината от военните разходи, които се правят всяка година, каквато и епидемия да избухне, ще покажем, че можем да я спрем.

Когато излезе навън, журналистката имаше чувството, че навсякъде гъмжи от вируси. И при грипа, и при детския паралич заразата се предава по въздуха. Мухите, комарите и мишките — защо тези малки животинки, които разпространяват болестите, не изчезнат? Ала топлите лъчи на пролетното слънце и мисълта за интервюто в луксозния хотел бързо я накараха да забрави тези ужаси. За да се успокои съвсем, тя се обади по телефона и предаде информацията за грипа, а после се отправи към хотела на срещата с прочути културни дейци от Кансай.

Късно през нощта, доста пийнала, Норико се върна в квартирата си, която бе недалече от центъра на града. Докато се качваше по стълбата на втория етаж, тя чу тихо скимтене. Беше толкова тъмно, че мракът сякаш ставаше осезаем. Норико отключи и тъкмо се канеше да влезе в стаята, когато нещо дребно зашава по пода. Присвивайки помътнелите си очи, Норико впери поглед в неясното мърдащо петънце и от гърлото й се изтръгна остър писък. Страшно пребледняла, тя с трясък хлопна вратата и побягна към телефона. След като звъни дълго, от отсрещната страна вдигнаха слушалката и на Норико й олекна.