Молитвената песен

Друидът обаче не им даваше основание да вярват, че обещанието, което си бяха дали, ще се изпълни. Загадъчен и затворен, той се държеше настрана от тях. През деня, докато вървяха, той яздеше пред тях. Не криеше, че предпочита да бъде сам. Вечерта, когато спираха да нощуват, той ги оставяше и се отдалечаваше в сенките на нощта. Нито ядеше, нито спеше, поведение; с което като че ли искаше да подчертае разликата между тях и да увеличи разстоянието. Дебнеше ги както ястреб плячката си, никога не ги оставяше сами и не им позволяваше да се отдалечават сами.

Досега, поправи се тя. Тази вечер, на четвъртия ден, Аланон неочаквано ги напусна. Спряха да пренощуват тук, където Мърмидън се вливаше в Езерото на дъгата. Внезапно друидът се запъти към гората край водите на реката и изчезна, без да каже нещо. Момичето от Вейл и планинецът то наблюдаваха как се отдалечи, без да могат да повярват на очите си. Накрая, когато стана ясно, че той наистина ги беше оставил сами — за колко време можеха само да гадаят — решиха да не се притесняват за него и се заловиха да приготвят вечерята. И трите дни бяха яли риба, първо уловена в Рапахаладран, после в Езерото на дъгата, така че ентусиазмът им към рибата временно се беше изпарил. По тази причина Роун, въоръжен с ясенов лък и стрели, предпочитано от Мениън Лий оръжие, тръгна да търси друга храна. Брин събра дърва за огън, после седна на възвишението и се отдаде на уединението на момента.

Аланон! Той беше загадка, която предизвикваше да бъде разгадана. Твърдо решен да запази земята, той беше приятел на народа й, благодетел на расите и защитник срещу злото, на което те сами не биха могли да се противопоставят. И все пак защо той толкова старателно укриваше причините за всичко, което правеше? На моменти приличаше на враг, на злодей, на унищожител, на всичко, срещу което твърдеше, че се бори.

Друидът беше разказал на баща й историята на стария свят на магьосничеството, от който се появили всички магии заедно със съществата, които ги бяха овладели. Независимо дали е добра или лоша, бяла или черна, магията по своята същност е една и съща, защото властта й се корени в силата, благоразумието и целта на този, който я използва. В крайна сметка каква е била разликата между Аланон и Господаря на магиите в борбата им за завладяването на Меча на Шанара? И двамата — друиди — изучили магията от книгите на стария свят. Разликата е била в характерите. Единият е бил покварен от силата, а другият се запазил чист.