Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
Колата спря пред сградата на старата щабквартира. Тя беше построена през 1963 г., а новата беше завършена през 1991 г. Заедно двете сгради предлагаха над 225 хиляди квадратни метра работна площ: Айрини и Томи влязоха и спряха на пропускателния пункт. Тя се подписа за сина си и пазачът му даде пропуск на посетител, който ограничаваше достъпа му само до общите помещения в сградата. След като сканира нейния пропуск, охранителят пусна майката и сина да минат.
Като всички други съвременни правителствени институции, ЦРУ беше станало чувствително, грижовно и щедро с персонала си. Шест дни седмично се предлагаха целодневни грижи за децата. Кенеди се възползваше от тях само в събота сутрин. А и на Томи му харесваше. Беше се запознал с другите деца и заедно се радваха на съботите, като прекарваха времето в строене и рушене на разни неща. Кенеди го повери на възпитателката Джоан и отново се подписа за него. Устоя на желанието пак да целуне сина си по главата. Неговите приятели гледаха. Няколко пъти й се беше скарал много сериозно, задето е извършила този лигав акт на унижение пред другите момчета. Вместо това му махна и обеща да се видят за обяд.
Кенеди се върна при асансьорите и се качи с един от тях до шестия етаж. През 1986 г. Роналд Рейгън подписа президентски указ, който упълномощаваше ЦРУ да разкрие терористите, извършили престъпления срещу американски граждани, и да съдейства за изправянето им пред съда в Съединените щати. По-късно през същата година се роди Центърът за борба с тероризма. Неговата цел беше да координира борбата с тероризма не само в рамките на ЦРУ, но и с другите служби. Най-вече с ФБР, което не беше много насърчавано. То ставаше за първи път и мнозина от старата гвардия виждаха в новото сътрудничество между ЦРУ и ФБР наближаването на края на света.
До вратата имаше табелка, на която с черни букви пишеше „Център за борба с тероризма“. Преди да набере кода на електронната брава, Кенеди спря и събра мислите си.
Основното в помещението бяха екраните за прожекции и голямата правоъгълна маса. Средата на масата беше повдигната с около метър. Отдолу бяха подредени най-различни компютърни монитори, кодирани факсове и телефони. Тук служителите на разузнаването седяха и обменяха информация със съюзниците и другите американски правителствени служби. Залата бе нещо средно между нюзрума на голяма медия и диспечерска кула за контрол на въздушния трафик.
Първият, когото Кенеди срещна, беше Том Лий, заместник-директорът на Центъра, вторият човек след нея. Лий говореше с двама от оперативните офицери, които работеха върху случая с Хагенмилер. Когато я видя, той прекъсна разговора си и тръгна към нея. На половината път посочи с глава към нейния офис. В погледа му се четеше: „Няма да повярваш какво се случи!“
Кенеди и Лий се разбираха добре. И двамата имаха уравновесени характери. Както беше обичайно за поста на заместник-директор на ЦБТ, Лий не беше на щат в ЦРУ. Той беше от ФБР. До такова новаторство беше стигнал Центърът за борба с тероризма. На Кенеди се подчиняваха федералното бюро за разследване, Тайните служби, Агенцията за национална сигурност, Агенцията за борба с наркотиците и учените от Центъра за контрол на бедствия и от института „Лоурънс Ливърмор“. Преди петнайсет години дори на шефовете на тези служби не биха разрешили да видят секретните материали, с които днес работеха аналитиците на средно ниво.
Лий затвори вратата зад себе си и сложи длани на бедрата си. До мозъка на костите си федерален агент от Бюрото, той носеше костюм и вратовръзка дори в събота сутрин. Поне беше свалил сакото. В ЦБТ имаха малко по-либерални правила за външния вид, отколкото в останалите отдели в Ленгли. Повечето от оперативните офицери се обличаха в дънки. Лий беше родом от Сиатъл, макар че родителите му бяха емигрирали от Корея. Беше завършил Вашингтонския университет с две дипломи — по счетоводство и компютри.
Кенеди остави чантата си.
— Какво има?
Лий бавно поклати глава.
— Мислим, че граф Хагенмилер е бил убит снощи.
Кенеди повдигна вежди.
— Сериозно?
— Да… сериозно. — Лий наблюдаваше Кенеди дали няма да се издаде с жест, че знае повече, отколкото се преструва. Имаше подозрения, че тя и любимото й Управление невинаги му казват какво става. До известна степен уважаваше това право, но понякога неведението го изнервяше. Както винаги, изражението й не издаде нищо.
След като седна в грозния си служебен стол, тапициран с някакъв мистериозен сив плат, тя отново попита: