Екипажът на „Пандора“
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Подвързачов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Екипажът на „Пандора“». Краткое содержание книги:
Изобщо тази риба не се отличаваше със свойствената за всички лакоми породи грозота. Плуваше много бързо, показвайки обаче признаци на опасение, сякаш дебнеше, затаила в очите си жесток и хитър израз. Не бе чудно, че Уилям я взе отначало за акула. Мечоносецът и акулата си приличаха и трябваше внимателно взиране, за да бъдат различени. Мечоносецът, както и акулата, имаше шарен плавник във вид на полумесец, който при плуване се вдигаше няколко метра над водата, опашката имаше същата форма.
Мечоносецът плуваше по съвсем различен начин, акулата (това и Бен, и Уилям, и Лали, и негърът вече знаеха много добре), се движеше бавно, а мечоносецът принадлежеше към най-бързите обитатели на океана, затова тунците променяха посоката си, неговите движения се съпровождаха от странен плисък, сякаш шумолеше дъжд из голям гъсталак.
Докато плуваше, обикновеният в спокойно състояние кафяв цвят на мечоносеца, ставаше слетлосин благодарение на което той се забелязваше трудно във водата.
Уилям видя, че той направи внезапен скок към сала. Веднага се чу особен шум, големият гръбен плавник на чудовището очертаваше кипящ кръг. То се устреми към ятото тунци. Но те не дремеха. Въпреки силната тревога, която изпитваха, не губеха съзнание за опасността.
В момента, когато неприятелят се насочи към тях, те дружно и бързо като светкавица минаха на отвъдната страна на сала.
Като видя, че замислите му са разкрити, мечоносецът отложи атаката.
Продължи тайно да следва сала, сякаш се бе отказал от нападението. Бе решил да замени силата с хитрост.
Тунците се бяха залепили за сяла, само да намерят защита. Така и бонитите, и някои други породи се държат около корабите, където се надяват да се спасят. Мечоносецът промушва плячката с дългия си и остър меч, но при това самият се излага на опасност. Ако се натъкне на борда на някой кораб или на друг твърд предмет, оръжието му може да се пречупи или заклещи. Устремът на чудовището го убива.
Снежко знаеше от опит, че тунците са много загрижени поради необходимостта в подобни положения да надхитрят мечоносеца и затова изчакват. Негърът не хвърли приготвената въдица, реши да почака мечоносецът да се скрие или изостане от „Катамаран“.
Моряците наблюдаваха спокойно драмата, която се разиграваше пред очите им. Уилям, любопитството на когото бе твърде раздразнено, разпитваше Бен за нравите на този нападател и на неговите жертви.
Морякът вече привършваше обяснението, когато остро, внезапно движение на мечоносеца възвести нова промяна на тактиката му. Изглежда той бе решил по всякакъв начин да свърши с плячката, да не й позволи да се изплъзне. Доплува съвсем близо до „Катамаран“ и направи два-три опита да създаде паника между рибите, да разбие дружната им група.
Ето че сполучи. Изплашените тунци вместо да продължават да плуват в гъсто ято, се пръснаха. През време на тая бъркотия голяма част непредпазливи риби не само се отдели от централната група, но и остана няколко метра от сала. Към тях се устреми свирепият поглед на мечоносеца, той се хвърли така стремително, че водата наоколо се разпени, а характерният плясък на водата, предизвикан от неговия скок, можеше да се чуе доста надалече.
— Гледай, Уилям! — каза Бен с цел да го развлече. — Кълна се, че тоя гладник е набучил две риби на своята вилица!
Наистина мечоносецът бе уловил две риби, които напразно се мъчеха да се освободят. С бързо движение на главата той ги подхвърли във въздуха, улови ги направо с устата си и мигновено ги погълна.
XI
Това зрелище заинтересува много Уилям и Лали. Дори когато мечоносецът изчезна, те продължиха да гледат нататък, очаквайки, че той ще се покаже отново, защото смятаха, че внезапното му изчезване бе някаква хитрост.
Навярно си е отишъл — заяви Снежко, — това би било много добре за нас, защото ще можем да се заемем с лова. Вижте, сега тунците се държат съвсем другояче, вече не се страхуват. Разбира се, мечоносецът е далеко. Сигурен признак е спокойствието на рибата.
Негърът беше прав. Поведението на тунците се промени съвсем — те спокойно плуваха около. „Катамаран“. Изглежда сега бяха готови да лапнат въдицата, която ту Снежко, ту Бен продължаваха да хвърлят.
За примамка послужи парче месо от акула, покрито С късче червена фанела, за да му се придаде по-примамлив вид.
Почти веднага се чу глух шум, водата се разпени и две риби се заловиха за куките. Силен удар с лост довърши краткия живот на злополучниците.