Екипажът на „Пандора“
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Подвързачов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Екипажът на „Пандора“». Краткое содержание книги:
Гребеше с неотслабваща енергия. И как се зарадва като чу съвсем наблизо гласа на негъра, който бе яхнал бурето. Ето по-назад и другите двама! Бяла пяна се стичаше от ушите и дебелите устни на Снежко.
— Греби към мене, Уилям! — викаше той. — Не мога повече, още малко и ще потъна!
Отчаяният вик даде сила на юношата и след няколко секунди Снежко, подпомогнат от момчето, се видя проснат на „Катамаран“. Скочи и веднага грабна веслото. Неговата помощ беше толкова значителна, че почти моментално догониха сандъка.
Най-после тримата давещи се бяха в безопасност.
X
„Капитанът“ беше толкова изнурен, че се строполи на дъските. Лали, подкрепяна от Уилям, се отпусна върху парче платно, пълният с благодарност поглед, който тя отправи към младия юнга, стократно го възнагради за всичко, което бе изтърпял.
Негърът легна до Бен. И тримата, съсипани от умора и от преживяното, лежаха дълго и в пълно мълчание, без да се помръднат.
Уилям си спомни за виното. Наля в металическа чаша и даде поред и на тримата. Разбира се, първо на Лали. Живителното питие им подействува много добре. Скоро морякът и негърът дойдоха на себе си, отдъхнаха и се заловиха да постегнат сала, което беше неотложна предпазливост.
Трябваше да се уловят буретата, които бе хвърлил Уилям, без тях „Катамаран“ бе започнал да затъва.
Заловиха първо сандъка на Бен, сетне бурето-спасител на готвача. Другите бяха отплавали доста надалеко. Бен и Снежко се заловиха за веслата. Уилям остана прав да сочи посоката. Скоро всичките бурета бяха настигнати и поставени където си бяха. Горещите лъчи на тропическо то слънце бързо изсуши моряците, от негъра се вдигаше пара както от запалени мокри дърва. Той не преставаше да говори и да помага на Бен и Уилям при поставянето на платното.
Скоро „Катамаран“ летеше с попътния вятър, с първоначалната бързина. Този път се помъчиха да направят добър възел, за да може да се развърже в случай на нужда незабавно. Нямаше нужда да се посъветва Снежко да бъде по-внимателен с кормилото.
Едничката вреда, причинена от нещастния случай, бе загубата на значителна част от рибата, която бе сушена върху буретата. Уилям бе мислил единствено за спасението на приятелите. Бившият готвач на „Пандора“ със скръб констатира, че провизиите са намалели значително. Но споменът за така щастливо избегнатата смъртна опасност и надеждата, че ще смогнат да се снабдят с нови припаси, бързо успокои всички.
Щом вятърът наду платното, моряците забелязаха ято красиви риби, които се но сега след „Катамаран“ и приличаха на макрел, но се оказаха много по-дълги и по-широки. Достигнаха до четири фута дължина. Гърбовете им бяха светло-синкави, със златисти преливи. Лъскави жълти плавници се подаваха от долната и от горната част на телата им. Очите им искряха кръгли със сребристо-бяла шарена обвивка.
— Тунец! — извика Бен Брас. — Бързо въдици, Снежко! Вятърът е хладен, рибата ще се хване и складът ни ще се запълни. Всички на работа! И не вдигайте шум!
— Не се бой, капитане. Докато сноват напред-назад, като че никъде не им се харесва, няма да се махнат от нас.
— Снежко, защо мислиш, че не трябва да се плашим, че ще избягат, ако вдигнем шум? — попита Уилям.
— Наблизо до нас — отвърна негърът, — има, струва ми се, един мечоносец, от когото те се боят повече, отколкото от нас.
— Какво искаш да кажеш, Снежко?
— Искам да кажа, че мечоносецът си е мечоносец, погледнете надясно. Ето защо тези господа са ни заобиколили сала. Надявам се, ще падне добър улов.
— Акула! — извика Уилям.
— Акула? Не, това съвсем не е акула, момче. Ако беше акула, тунците нямаше да се страхуват така. Това е мечоносец, ти казах, най-злият враг на тунеца. Няма защо да се плашите, че ще ни оставят, докато мечоносецът е наблизо.
Докато приказваше, негърът бе успял да приготви въдиците.
Любопитството на Уилям и Лали бе възбудено. Те се приведоха, за да разгледат по-добре странната риба.
Пазейки се от слънцето, се взираха внимателно, но не можеха да различат каквото и да е. Снежко забеляза движенията на рибата и каза:
— Гледате напразно нататък. Ей ги тунците отсам, това ще рече, че неприятелят е оттатък. Погледнете надясно и ще ги видите.
— Виждам, Виждам! — викна Уилям. — Погледни, Лали, каква смешна риба! Не съм виждал друг път такава!
Мечоносецът бе наистина най-страшният от морските обитатели. Дължината му достигаше до осем-десет фута, костеливата му глава съставяше най-малко една трета от цялата му дължина. Върху нея се очертаваше еди вид клюн, който не бе нищо друго, освен удължение на горната челюст, съвършено право и тънко, като острието на рапира.