Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
През декември 1629 французите прехвърлиха отново Алпите; според договореностите Карло Емануеле трябваше да ги пусне да минат; в доказателство за лоялност обаче той предяви отново претенциите си към Монферато и настоя за шест хиляди френски войници, за да обсади Генуа — мисъл, която направо не му даваше мира. Ришельо, който го смяташе за змия, не казваше нито „не“, нито „да“. Един капитан, който в Казале се обличаше така, сякаш беше в двора, се върна в спомените си към дните от миналия февруари:
— Възхитително празненство, приятели! Липсваха музикантите от Пале Роаял, но ги имаше фанфарите! Негово величество, следван от войската, яздеше пред Торино в черен костюм, извезан със злато, с перо на шапката и броня, лъсната до блясък!
Роберто очакваше разказ за някакъв голям щурм — но не, и това се оказа само парад. Кралят не нападаше, внезапно се отклоняваше към Пинероло и го заграбваше (или презаграбваше, тъй като някое и друго столетие по-рано то бе принадлежало на Франция). Роберто имаше мъглява представа за това къде е Пинероло и не проумяваше по каква причина трябваше да се завземе Пинероло, за да се освободи Казале. „Дали пък не сме обсадени в Пинероло?“, питаше се.
Загрижен от обрата, който вземаха нещата, папата бе изпратил свой представител при Ришельо, за да го посъветва да върне града на савойците. Дружината се отплесна в сплетни около този пратеник, някой си Джулио Мадзарини39: сицилианец, римски плебей, какво ти — горещеше се абатът, — незаконен син на някакъв чочарец с мътно потекло, станал капитан неизвестно как, който служеше на папата, но правеше всичко, за да си извоюва доверието на Ришельо, а той вече душата си даваше за него. Трябваше да го държат под око, тъй като в този момент беше или поемаше към Ратисбона40, която е нейде по дяволите, и тъкмо там се решаваха съдбините на Казале, а не с някоя минна галерия или контрагалерия.
Междувременно, понеже Карло Емануеле се опитваше да отреже съобщенията на френските войски, Ришельо сложи ръка и на Анеси и Шамбери; савойци и французи се сблъскаха в Авиляна. В тази бавна партия имперската армия заплашваше Франция, нахлувайки в Лотарингия, Валенщайн предприемаше ходове в помощ на фамилията Савоя, а през юли шепа имперски войници, превозени с шлепове, превзе изневиделица един шлюз в Мантуа, войската в пълен състав нахлу в града, оплячкоса го за седемдесет часа, опразвайки херцогския дворец от горе до долу, а за успокоение на папата лутераните от имперската армия опустошиха до една църквите в града. Да, тъкмо онези ландскнехти, които Роберто беше видял, дошли в подкрепление на Спинола.
Френската армия беше още заета на север и никой не можеше да каже дали ще дойде навреме, преди Казале да падне. Не оставаше нищо друго, освен да се надяват на Бога, както изтъкна абатът:
— Господа, политическа добродетел е да се знае, че трябва да се дирят човешките средства, сякаш не съществуват Божиите, и Божиите средства, сякаш не съществуват човешките.
— Да се надяваме значи на Божиите средства — възкликна един благородник, но с тон не дотам благочестив и размахвайки чаша така, че разля вино върху мундира на абата.
— Господине, вие ме опръскахте с вино! — викна абатът, пребледнявайки (което беше начинът да се изрази възмущение в онези времена).
— Приемете, че ви се е случило по време на освещаването — отвърна другият. — Нали все е вино, и това, и онова.
— Господин Дьо Сен-Савен — викна абатът, скочи и посегна към шпагата си, — не за първи път безчестите името си, като скверните името Божие! Щяхте да сторите по-добре, да ме прости Господ, ако си бяхте останали в Париж да безчестите дамите, какъвто обичай имате вие, пиронистите41!
— Хайде, хайде — отвърна Сен-Савен, видимо пиян, — ние, пиронистите, нощем ходехме да изнасяме концерти на дамите и сърцатите мъже, които искаха да направят някой добър удар, се присъединяваха към нас. Но ако дамата не се покажеше, знаехме добре, че то е, за да не напусне леглото, което й топли в това време семейният свещеник.
Другите офицери бяха наставали и задържаха абата, който искаше да изтегли шпагата си. Господин Дьо Сен-Савен е замаян от виното, казваха му; трябва все пак да се направи някаква отстъпка на един мъж, който през тези дни се би добре, а и малко уважение към току-що падналите другари.
39
Джулио Мадзарини е оригиналното италианско звучене на името; във Франция бъдещият кардинал става известен като Жул Мазарен; възприетата на български форма Мазарини е своеобразен хибрид между двете. Тук ще спазваме разграничението, въведено от автора с художествена цел. — Б.пр.
40
Ратисбона — латинското име на Регенсбург (Германия), запазено и до днес в романските езици; през XVII в. Регенсбург е имперски град; там се подписва през октомври 1630 мирният договор между Свещената римска империя и Франция. — Б.пр.
41
Пиронисти — последователи на пиронизма, учението на Пирон от Елида (ок. 365–275 пр.н.е.), първия от големите гръцки скептици; неговите основни принципи са принципът на съмнението и принципът на невъзмутимостта на духа; в по-широк смисъл пиронизъм се използва като синоним на скептицизъм. — Б.пр.