Островът от предишния ден

— И плати! — смееше се друг. — Ама че глупак!

— Невер винаги е плащал за щуротиите си — рече един абат, който на Роберто бе представен като изповедника на Тоара. — Невер е фанатик, който се смята за Свети Бернар35. Мислил е винаги и само как да събере християнските князе за нов кръстоносен поход. В тия времена християните се избиват помежду си, кой ли ти се занимава още с неверници. Господа от Казале, ако от този приветлив град остане камък върху камък, очаквайте вашият нов синьор да покани всички ви в Йерусалим!

Абатът се усмихваше развеселен, приглаждайки русите си и добре поддържани мустаци, а Роберто си мислеше: ето, тая сутрин щях да умра заради един смахнат, а този смахнат го сочат за смахнат, защото сънува, както аз сънувах, времената на прекрасната Мелисанда и Прокажения цар36.

Последвалите събития още по-малко помогнаха на Роберто да улови нишката на движещите сили в тази история. Измамен от Карло Емануеле, Гонсало де Кордова разбра, че е изгубил кампанията, призна договора от Суза и изтегли своите осем хиляди души на миланска територия. Един френски гарнизон се настани в Казале, друг в Суза, а останалата част от армията на Луи XIII прехвърли обратно Алпите, за да отиде да довърши последните хугеноти в Лангедок и долината на Рона.

Никой от тези достойни мъже обаче нямаше намерение да спазва споразуменията и сътрапезниците го разказваха, сякаш беше нещо напълно естествено, някои дори изразиха одобрение, отбелязвайки, че „la c d’Estat, ah, la Raison d’Estat“37. От държавни съображения Оливарес — Роберто разбираше, че той е нещо като испански Ришельо, но не дотолкова галеник на съдбата — си даде сметка, че здравата се е изложил, отстрани безогледно Гонсало, сложи на негово място Амброджо Спинола и започна да разправя, че обидата, нанесена на Испания, е всъщност в ущърб на Църквата.

— Измишльотини — отбеляза абатът, — нали Урбан VII спомогна за възкачването на Невер.

А Роберто седеше и се питаше какво общо имаше папата със събития, които не засягаха по никакъв начин въпросите на вярата.

Междувременно императорът — и кой знае колко го притискаше всячески Оливарес — си спомни, че Мантуа е още под комисарски режим и че Невер не може нито да плати, нито да не плати за нещо, което още не му се полага; изгуби търпение и изпрати двайсет хиляди души да обсадят града. Виждайки протестантски наемници да върлуват из Италия, папата веднага си помисли за ново оплячкосване на Рим38 и изпрати войски на границата с мантуанските земи. Спинола, по-амбициозен и непоколебим от Гонсало, реши да обсади отново Казале, но този път насериозно. Накратко, заключаваше от всичко това Роберто, за да се избегнат войните, не би трябвало никога да се сключват мирни договори.