Дом на вериги

— Мисля, че последната група от лова се е прибрала — рече Делъм, докато извеждаха конете от дървения понтон.

— Напастта на страха се усилва — изръмжа Карса.

— Отначало помислиха, че само минаваме през земите им — избоботи Байрот. — Че първата ни атака е била само набег. Тъй че ще чакат завръщането ни и сигурно ще призоват воините на други села.

— Това не ме тревожи, Байрот Гилд.

— Знам, Карса Орлонг. Коя част от пътуването ни не си предвидил още? Все пак пред нас има още две ратидски долини. Бих искал да знам. Ще има села — заобикаляме ли ги, или сбираме още трофеи?

— Много ще сме натоварени с толкова трофеи, като стигнем земите на равнинците при Силвърлейк — подхвърли Делъм.

Карса се засмя, но после помисли и каза:

— Байрот Гилд, ще се плъзнем през тези долини като змии в нощта, чак до най-последното село. Все пак искам да привлека след нас ловци в земите на сунидите.

Погледна куцащата след тях кучка. Захапката вървеше до нея и той си помисли, че може да е самката му. Доволен бе от решението си да не я убият.

Леденият въздух потвърждаваше, че се изкачват по-нависоко. Сунидската територия бе още по-високо и отвеждаше до източния край на стръмнината. Палк беше казал, че само един проход пресича стръмнината, белязан от поток, вливащ се в Силвърлейк. Спускането било коварно. Палк го беше нарекъл Прохода на костите.

Пътеката започна да лъкатуши като змия между пропуканите от зимите скални грамади и нападали дървета. Не можеха да видят върха, на шестстотин стръмни крачки нагоре.

Слязоха от конете. Карса вдигна трикраката кучка, нагласи я върху широкия гръб на Хавок и я върза. Конят не възрази дори когато Захапката се приближи и тръгна до него.

Слънцето къпеше склона в златна светлина. Стигнаха на стотина крачки от билото, до широка скална издатина, която сякаш минаваше — през рехава гора от чворести, огънати от ветровете дъбове — покрай цялата долина. Делъм огледа терасата вдясно и каза:

— Виждам някаква пещера. Ей там, зад ония нападали дървета, където скалата се издува.

Байрот кимна и рече:

— Изглежда достатъчно голяма да подслони конете, Карса Орлонг, ако ще почваме да яздим нощем.

— Съгласен.

Делъм поведе по терасата. Захапката затича покрай него, забави пред входа на пещерата, присви се и запристъпва предпазливо напред.

Уридските воини спряха и зачакаха да видят дали псето ще настръхне — сигнал за присъствието на сива мечка или друг хищник. След дълга пауза — Захапката почти лежеше на земята — кучето най-сетне се изправи, хвърли им един поглед и заситни навътре.

Нападалите дървета осигуряваха естествена преграда, скриваща пещерата от долината долу. Част от скалата беше рухнала и грамадата камъни също отчасти затулваше входа.

Байрот започна да разчиства пътеката, за да преведе конете. Делъм и Карса тръгнаха навътре след кучето.