Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Колкото това назначение допаднало на лошия му характер, толкова се и боял от него, защото със заминаването си за Сибир трябвало да остави Марушка, която неизказано обичал. Но скоро се успокоил, защото любимата му казала, че и тя ще върви с него.
С това решение на Марушка мъките на онези, които гинеха в страшния рудник, се увеличиха, защото освен че Николин бе човек без сърце и чувства, но за него бе и приятно развлечение да мъчи и изтезава другите. Марушка не му отстъпваше в това отношение, защото и тя беше сурова и жестока. Като се прибавеше и умението й да го владее и да налага хитро волята си, можем да си представим картината — мъките и изтезанията на затворниците се превърнаха в същински ад.
Сутринта, когато съзаклятниците взеха решението си, Николин и Марушка закусваха. При всичките богати закуски и мебелирани стаи, Николин не беше добре разположен. Той ту сърбаше кафе, ту поемаше дим от цигарата си. Изведнъж хвърли цигарата и подскочи.
— По дяволите! Марушке, повече не мога да понасям твоите обноски. Цяла сутрин не обели нито думица, а сега не искаш и да ми отговориш на въпроса.
— Щом съм ти отвратителна, мога и да се махна. След това тя хладно се запъти към вратата.
— Стой! — извика капитанът и тя се спря до вратата.
— Марушке — рече капитанът, като се мъчеше да придаде някаква благост на гласа си. — Престани веднъж завинаги с това мълчание и кажи защо ми се сърдиш? Кажи защо тъй рано затвори снощи вратата на стаята си?
Любовницата на капитана отвърна с презрителен глас:
— Ти си много смешен, като ме питаш за това: от мен искаш любов, преданост и вярност, а аз те моля за една толкова дребна работа и ти ми отказваш.
— Ах, знам де, знам — каза Николин. — Ти още помниш, че не отговорих на зададения от тебе въпрос защо Бояновски е осъден на тъмничен затвор в Сибир. Но, дете мое, това са служебни тайни и ако ги поверя някому, мога да остана не само без службата си, но и без глава.
— Нима ще разкриеш някаква тайна, ако ми съобщиш това? — каза Марушка и в очите й пламнаха яд и омраза.
След това тя го хвана за ръката и го погледна строго в очите:
— Ти най-добре знаеш, че аз мога да мълча като гроб, особено когато подобна тайна е съдбоносна за тебе, то аз никому не бих посмяла да я поверя.
Николин пребледня, огледа се предпазливо наоколо, за да не би някой да дочуе думите на Марушка, и със задавен глас добави:
— Накъде биеш, Марушке? Остави старите работи настрана. Не ни трябва да се докосваме до тях.
— Исках да ти докажа, че умея да мълча. Откажи се от стария навик и не обвинявай доблестния чиновник в неизпълнение на задълженията му; кажи защо Бояновски чезне в сибирските рудници.
— Добре, ще узнаеш — рече след късо мълчание командуващият. — Но преди да ти кажа това, бих желал да зная защо толкова се интересуваш от този човек, който не е нищо повече от един гроб и един номер в сибирската земя?
— Какъв интерес представлява той за мене ли? — каза Марушка. — Боже мой, нищо по-лесно да се отговори на този въпрос. Не си ли ми казвал често, че той е твой непримирим враг и че няма друг, когото повече да презираш от него?
— Той ми е смъртен враг — прекъсна я сърдито Николин. — Предпочитам да живея в Петербург, а не в тази изолирана от хорски същества студена земя, но при мисълта, че Бояновски е тук и че мога да го мъча и опропастя, аз се утешавам.
— Значи на тебе Бояновски дължи изгнанието си в Сибир? Навярно ти си го наклеветил и очернил пред царя?
— Заклевам се, че аз не съм причината за неговото заточение. В началото и аз се учудвах защо държавният съветник е заточен. Но преди няколко дни научих от Петербург, че той е бил предаден от собствената си жена като съзаклятник.
— От собствената си жена! — рече изненадано Марушка. — Но нали ти си ми казвал, че тя го е предпочитала пред другите в любовта си?
Капитанът се усмихна злобно.
— Тя може би го е обичала — отговори той, — но ти ще узнаеш, моя Марушке, че женската любов е изменчива като априлски вятър! Кой знае какво се е случило помежду им и защо Бояновски е спечелил в лицето на жена си един враг. Причината за осъждането му трябва да е много важна, иначе е немислимо да го осъдят и изпратят в Сибир.
Марушка се замисли и каза:
— Значи собствената му жена го е тикнала в пропастта?! Много чудно! Аз мисля, че тук има някаква любовна история. Дали госпожа Бояновска не е имала любов с някого?
— Ще ти кажа. Но преди да започна, те предупреждавам да не бъдеш ревнива, защото ще ти кажа, че аз още се интересувам от нея. Аз наредих да я следят и да ми съобщават за всяка нейна стъпка. По този начин узнах, че тя е била в интимни връзки с някой ей Кардов. В началото този Кардов не бе особена личност, прост офицер в тайната полиция, но ненадейно стана директор на петербургската полиция. Сега, като знаеш всичко това, мисля, че не ще имаш нищо против, а мене остави да отида и да си направя всекидневната баня.