Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Елисавета също бе много възбудена, когато й дойде редът да тегли. Тя се разтрепера.
— Елисавето — извика Бояновски, — теглете храбро и не се стеснявайте да не би другите да се усъмнят във вас.
Ръката й беше студена като на мъртвец, когато бръкна в кърпата.
Но ето че тя извади книжката. Като обезумяла погледна изтеглената хартия. Беше черна. От устата й се изтръгна възклицанието:
— „Смъртна присъда!“
Значи тя бе изтеглила черният жребий; тя беше определена да убие капитан Николин.
След грозния избор между съзаклятниците настъпи мъртва тишина.
— Елисавето — извика Бояновски, — вие поемате дълга да бъдете страшният съдия!
Като насън, тя сепнато каза:
— Значи ролята на съдия. Това е роля и длъжност на палач. Бог е искал аз да оцапам ръцете си с кръв! Моята душа трябва да е проклета, както и тялото ми.
Тежките мъки, които тя изпитваше в тази минута, изгаряха сърцето й. Изнемощяла и разплакана, обори глава на хладната стена на рудничния вход.
— Приятели и другари мои в нещастието — извика Бояновски, — жребият е изтеглен, ала както винаги, така и сега, работата излезе иначе. Ние онеправдахме жените. Слаба и немощна, жената не е за убийство. Затова аз ви моля да ми отстъпите тази тежка длъжност, паднала се на жена, и да позволите аз да я изпълня вместо нея.
— Вие желаете да се пожертвувате вместо мене? — извика Елисавета. — Не, това никога няма да допусна!
— И ние не го допускаме — обадиха се някои от заточениците.
— Така Бог е наредил, ние не трябва да изменяме този избор. Вие, Бояновски, сте ни нужен: трябва да застанете начело на предприятието, за което не може така лесно да се жертвувате.
— Не допускаме и ние! Жребият реши това, стореното не търпи промяна — извикаха заточениците и за миг изглеждаше, че ще се скарат. Но сред тези викове и шум се изправи Елисавета и най-решително каза:
— Успокойте се, приятели! Заклевам ви се във всемогъщия Бог, на когото се надяваме да възвърне загубената ни свобода, заклевам се, че утре до обяд капитан Николин ще падне убит от собствената ми ръка.
— Нека Бог те пази, сестро — извикаха съзаклятниците, които бяха въодушевени от този решителен отговор. Те се надпреварваха кой по-напред да целуне нейните сухи ръце; а тези, които не можеха да се доближат, целуваха полите на затворническата й дреха. Те падаха на развълнуваните й гърди и със сълзи на очи се прощаваха с нея.
— Сбогом, сбогом — казваше младата жена. — Ние пак ще се видим, но не като затворници, а като свободни хора в скъпото ни отечество, или там горе, на небето, при всемогъщия Бог, бащата на всички бедни и неволници.
Няколко минути след това в сибирските рудници настъпи гробна тишина.
Тихо и с бавни крачки се приближаваше смъртта в тази страшна гробница. Тя като да бе спуснала студените си ръце върху челата на пияните казаци. В глухата и тайнствена нощ се чуваше смъртна песен, в която се разказваше целият живот на тези тирани. Полунощ настъпи, дойде за жертви.
Жилището на капитан Николин бе разположено на стотина крачки от входа на рудника. То беше солидно здание на един етаж наистина, но вътре наредено с вкус. За Николин бе голямо, защото не беше женен, а живееше с една слугиня, която същевременно му беше и робиня.
Марушка бе от същото село, в което капитан Николин за пръв път бе зърнал света. Николин я познаваше още като дете. След дълга служба в царската войска се завърнал в родното си село, за да наследи бащиното си имущество и повторно срещнал Марушка; бил очарован от нейната красота. Младата селянка се била преобразила в истинска красавица. В селото й извадили прякор Горделивка, защото отблъсквала всички ергени, които я искали. Тя отхвърляла не само прости и бедни хора, но и доста видни и богати.
Заобленото й пълно тяло, хубавото й мило лице на млада селянка, нейната нехайност и затвореност я отличавали от другите селски момичета. Всички тези особености подействували на капитана до забрава. Чувствата му били толкова по-силни и по-бурни, колкото селянката била студена към него. Един ден той признал на Марушка, че я обича до безумие. Макар бурният столичен живот да го бил превърнал в полустарец, той намерил у Марушка топъл отзвук.
Марушка отговорила на любовта на капитана, тя — гордата и нехайната — се предала без колебание в ръцете на този човек.
И чудно: само няколко седмици били достатъчни и капитан Николин успял да завладее тази жена, която му се отдала доброволно. В същото време излязъл и указ, с който капитан Николин бил назначен за командуващ сибирските рудници.