Фронт
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фронт». Краткое содержание книги:
Килиън рязко оставя чашата си на масата.
— Да не би да я подозират, че финансира терористи?
— Точно така.
— Първото, което ми идва наум, е за някаква бюрократична нелепица. Възможно е просто да е прехвърлила големи суми на съвсем легитимни лица.
Това се случва по-често, отколкото предполагат повечето хора. Според това, което е прочел в досието й — а комисарят също го е чел, — тя разполага с милиони, които не е спечелила сама, около нея се въртят много пари, плаща в брой за големи покупки в Америка и извън нея, прави щедри дарения на различни организации. После си спомня нещо друго, което е забелязал. Миналата есен най-неочаквано е сменила партията си. Само по себе си това може да мотивира някой да поиска да си отмъсти, ако се е почувствал предаден или обиден.
— Изглежда, най-много ги е разтревожило значителното дарение, направено неотдавна за фонд за подпомагане на деца в Румъния — продължава комисарят. — Както знаеш, доста от тези организации се използват от терористи за набиране на средства. Специално за този фонд се подозира, че организира трафик със сирачета и ги доставя на Ал Кайда, където ги обучават за атентатори самоубийци и така нататък.
После разказва, че имало доста отзиви в пресата за дарението, за това колко състрадателна била Ламонт към сирачетата, което кара Килиън да заподозре, че дори въпросният фонд да е наистина терористически фронт, самата Ламонт едва ли го знае. Ако знаеше, нима щеше да дава пресконференция във връзка с дарението? Няма значение. Не е нужно да знаеш нещо, за да си виновен в престъпление.
— Включена е в списъка на лицата, на които им е забранено да летят, но вероятно не го знае, тъй като през последните седем месеца не е правила опит да запази билет за самолет — казва комисарят. — Когато го направи, ще започне да разбира, че я наблюдават. Именно затова искам незабавно да се заемеш с делото.
— Ако средствата й са замразени, със сигурност вече би трябвало да знае, че нещо не е наред.
— ЦРУ, ФБР и АВР не замразяват средствата на всички заподозрени, за да може да се следи евентуалното финансиране на терористи. Възможно е все още да няма представа.
Това събужда личните страхове на Килиън. Никога не знаеш кой рови в банковата ти сметка, имейлите, здравното ти досие или любимите ти сайтове в интернет, докато един ден не откриеш, че сметките ти са замразени или не можеш да се качиш на самолета, или пък в кабинета ти или у дома се появяват агенти, за да те замъкнат на разпит, а защо не и да те депортират в някой секретен затвор в страна, която отрича, че използва мъченията.
— Какво общо има всичко това с убийството на Джейни Бролън и спешната необходимост да се заемем с него? — пита той.
Комисарят дава знак на сервитьора да донесе още едно уиски и казва:
— Дава ни възможност да следим Моник Ламонт отблизо.
Куполът на щатския парламент блести над Бостън като златна корона и докато се взира в него през затъмненото стъкло на черния полицейски автомобил, Ламонт се пита защо позлатата е двадесет и три карата вместо двадесет и четири.
Дребен и незначителен въпрос и със сигурност ще раздразни губернатор Матър, който се смята за голям историк. Тази сутрин Ламонт е настроена да го извади от равновесие колкото се може повече. Да му върне за това, че се отнася високомерно с нея, и в същото време да му напомни колко е ценна. В крайна сметка той ще я изслуша и ще проумее колко блестяща е инициативата й, случаят с Джейни Бролън, и какво огромно значение ще има той в международен план.
Съпровождащият я помощник е доста приказлив. Ламонт не е. Върви целенасочено, добре познава вестибюла, залата на съвета, на кабинета, чакалнята с портретите и изящните антики, а накрая — светая светих. Всичко това е можело да е нейно.
— Господин губернатор? — обажда се помощникът от прага. — Госпожица Ламонт е тук.
Седнал е зад бюрото си и подписва документи, не вдига очи. Тя влиза.
— Ако някой знае отговора, това си ти, Хауард. Куполът на сградата. Защо златото е двадесет и три карата вместо двадесет и четири?
— Май ще трябва да попиташ Пол Ревиър — отвръща той. Разсеяно.
— Той го е покрил с мед — казва Ламонт.
Губернаторът подписва още някакъв документ.
— Какво?
— Знам, че не би искал да направиш грешка. Пол Ревиър е покрил купола с мед, за да го направи водонепропусклив. — Ламонт се настанява в тежко кресло, тапицирано с пищна дамаска. — Бил е позлатен едва около век по-късно. Очарована съм, че си избрал портрет на Уилям Фипс. — Заглежда се в строгия портрет, висящ над мраморната лавица на камината зад бюрото на Матър. — Видният губернатор, прочул се с процеса срещу вещиците от Салем — добавя тя.