Окото на тигъра
- Автор: Смит Уилбур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ленко Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на тигъра». Краткое содержание книги:
Той обикновено пътува от ноември до февруари, често прекарвайки месец на ски в Швейцария, или се отдава на риболов в Австралия и Нова Зеландия. През лятната си почивка посещава места с толкова различна природа, каквито са Аляска и дивите райони на Африка. Към хората и първичния живот на родния си континент проявява постоянен интерес, силно отразен в романите му.
Женен е за Даниел, на която е посветил последните си деветнадесет книги.
— Прекрасна изработка — забелязах аз и се изчервих от удоволствие.
— Благодаря, капитане, сам съм си я правил — отвърна той, навличайки непромокаемия костюм от плътна черна неопренова гума, и докато оправяше качулката си, аз се наведох да прочета името на производителя върху шасито на шейната, запаметявайки написаното:
Произведено от „Норт Ъндъруотър Уърлд“, ул. „Павилиън Аркейд“ № 5, БРАЙТЪН, СЪСЕКС
Изправих се, щом главата му се промуши през отвора на качулката.
— Пет възела е подходящата скорост за буксира, капитане. Ако поддържате разстояние петстотин ярда от рифа, аз ще мога да се отклонявам встрани и да следвам очертанията на корала.
— Чудесно, Джим.
— Ако подам жълт сигнал, не му обръщайте внимание, просто означава, че съм намерил нещо и по-късно ще се върнем отново на същото място — но ако подам червен, значи съм в опасност, опитайте се да ме отдалечите от рифа и да ме измъкнете на борда.
Кимнах с глава.
— Имаш три часа — предупредих го аз. — После ще започне отливът и ще трябва да се махаме от пролома.
— Времето е напълно достатъчно — съгласи се той.
Гътри и аз прехвърлихме шейната през борда и тя потъна във водата. Джими се спусна след нея и се настани зад щита, проверявайки уредите, намествайки маската за очите и продухвайки маркуча на дихателния апарат. Задиша шумно и ми даде знак с повдигнат палец.
Покачих се бързо на мостика и дадох пълен напред. „Танцуващата“ набра скорост, а Гътри отпускаше зад кърмата дебелото найлоново въже, докато шейната се отдалечаваше назад. Въжето се опъна на цели сто и петдесет ярда и чак тогава шейната подскочи и тръгна на буксир.
Джими махна с ръка, а аз подкарах с постоянна скорост от пет възела. Направих широк кръг, а после свих към рифа, пресичайки напряко вълните така, че „Танцуващата“ затрепери ужасно.
Джими махна отново с ръка и видях, че натиска напред лоста за управление. Около страничните перки на шейната забълбука бяла пяна и носът й внезапно се гмурна надолу, след което изчезна под повърхността. Ъгълът на найлоновото въже рязко се промени, щом шейната тръгна надолу, а после пое встрани по посока на рифа.
Напънът върху въжето го накара да затрепери, като забила се в целта стрела, а от нишките му захвърчаха струйки вода.
Плавахме бавно, успоредно на рифа, обикаляйки пролома. Следях предпазливо корала, избягвайки всякакви рискове, и си представях как Джими се носи безшумно под повърхността далеч надолу към дъното, криволичейки наляво-надясно, за да избегне високата стена от подводен корал. Сигурно усещането беше вълнуващо и аз му завидях, решавайки да направя едно кръгче с шейната, когато ми се удаде възможност.
Приближихме се точно срещу пролома, задминахме го и точно тогава Гътри се развика. Погледнах бързо зад кърмата и видях, че в дирята на яхтата подскача голям жълт балон.
— Намерил е нещо — викна Гътри.
Джими бе изхвърлил тънка корда с тежест, а прикрепената към нея лампичка бе осветила автоматично жълтия балон с въглероден двуокис за отбелязване на мястото.
Продължавах да напредвам неотклонно покрай рифа и след четвърт миля ъгълът на буксирното въже се изправи, а шейната изскочи на повърхността сред разплискалата се вода.
Отдалечих се на безопасно разстояние от рифа и слязох долу, за да помогна на Гътри да изтегли шейната.
Джими се покатери на палубата и когато свали защитната си маска, устните му трепереха, а сивите му очи блестяха от възбуда. Сграбчи ръката на Матерсън и го повлече към каютата, пръскайки морска вода на всички страни по любимата палуба на Чъби.
Гътри и аз навихме въжето и изтеглихме шейната на палубата. Качих се отново на мостика и подкарах бавно „Танцуващата“ към входа на Топовния пролом.
Преди да сме го стигнали, Матерсън и Джими се качиха на мостика. Вълнението на Джими беше се предало и на Матерсън.
— Хлапето иска да се опита да извади нещо — много добре знаех, че не трябва да питам какво ще вади.
— Колко е голямо? — попитах наместо това аз и погледнах часовника си. Разполагахме с час и половина до началото на насрещното течение, което щеше да се понесе през пролома.
— Не е много голямо… — успокои ме Джими. — Не повече от петдесет фунта.
— Сигурен ли си, Джеймс? Не е по-голямо, нали? — не му вярвах заради въодушевлението след всичките положени усилия.