Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
Асистентката Сара Кени минава грациозно по невероятно мекия син килим покрай накланящи се назад кожени кресла. Мици погалва облегалките им, докато върви след нея.
– Леле, толкова е уютно, че бих живяла тук. – Поглежда напред и спира, когато екранът се осветява. – Какво е това? Ще се прожектира ли нещо?
Сара спира и поглежда екрана. Всичко върви назад. Някой превърта записа.
– Това е откъс от „Плащаницата“ – Сара посочва зад екрана, отстрани на малкия салон. – Отзад има прожекционна стаичка. Там отиваме. Архивистът сигурно подготвя записа за вас.
Мици бързо се мушва между редовете и се настанява на едно кресло с ентусиазма на малко дете, изведено на разходка.
– Хайде да погледаме малко!
Сара я поглежда неодобрително.
– Само този откъс – примолва се Мици и се сгушва удобно в креслото. – Хайде, отпусни се.
Сара е принудена да се присъедини. Подпъхва стилната си бяла рокля под манекенските си бедра с безупречен тен и натиска едно от копчетата на креслото. Огромни вградени в стените високоговорители огласяват залата със симфония от реалистични звуци: далечен тътен, трясък от мълния и съскане от нагорещен въздух, когато слънцето като грамадно оранжево кълбо се издига в сивкавата мараня, която изпълва екрана. Камерата спира върху едно възвишение и се приближава към двама центуриони, застанали на стража до скалите.
Сара намалява звука до по-приемлива сила, навежда се към Мици и обяснява:
– Спомняте ли си молбата на Йосиф от Ариматея да вземе тялото на Исус и да го погребе в семейната си гробница? Това тук е следващата сцена – при гробницата на хълма Голгота.
В залата прокънтява гласът на разказвача:
– А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба.
– Това е временна версия. Думите са от Матей:28 – прошепва Сара, горда от религиозните си познания.
А, ето, стана голям трус – продължава разказвачът, – защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него. Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг. И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви.
Центурионите хукват да бягат и екранът се изпълва с ослепителна светлина. Камерата дава близък план на счупен римски печат, паднал на земята до огромна канара, и зеещия вход на гробницата. Сара посочва екрана с безупречния си маникюр:
– Печатът е важен, защото символизира властта на римския император. През онази епоха е имал огромно значение. Отчупването на печата от входа на гробница, в която е погребан екзекутиран престъпник, е било израз на неуважение към императора и се е наказвало със смърт.
– Моят началник има същото отношение към чашата си за кафе. Ако някой я ползва и я счупи, може направо да си върне значката и да си подава молбата за напускане.
От внезапно разразилата се непрогледна пясъчна буря изникват силуетите на две уплашени жени. Вървят притиснати една до друга. Телата и лицата им са плътно увити с траурни плащове. От високоговорителите прозвучава ангелски женски глас:
– Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус. Няма Го тук, защото възкръсна.
– И на мен ми трябва такова чудо, за да накарам моя да стане от дивана – измърморва Мици, като свива рамене.
На големия екран се появява разголен красив ангел. Дългата златиста коса и белите криле закриват само толкова подробности, колкото да мине през моралната цензура. Ангелът кимва на уплашената Мария Магдалена и приятелката ѝ:
– Дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ. Идете скоро да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите
– Защо някой не прояви малко оригиналност и поне веднъж не покажат дебел ангел? – измърморва Мици, като поглежда Сара. – Или чернокож ангел, или латино? Защо ангелите винаги са голи бели красавици?
Кадърът застива на последната сцена и спестява на асистентката необходимостта да отговори. После филмът отново тръгва назад на бързи обороти и след малко екранът става черен.
– Сменят ролките – обяснява Сара. – В следващата сцена жените слизат в гробницата и установяват, че е празна. Откриват само погребалната плащаница. – Изведнъж млъква, сякаш си е дала сметка, че е издала прекалено много подробности. Изправя се. – Хайде да вървим да вземем вашите копия.
Мици неохотно се измъква от нежната прегръдка на мекото кресло и тръгва след нея.
– Какво става след това?
– Ще минем отзад, през помещенията зад екрана, и ще ви заведа при главния архивист.