Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
Какво друго би могло да бъде?
Ник разсъждава над този въпрос, докато гледа как мъжът отива до ръба на кея и хвърля онова, което носи, в тъмните води на Тихия океан.
22
ВТОРНИК
Мици никога не пристига на работа преди Ник. Това е тяхната уговорка. Тя кара Амбър и Джейд на училище, а той идва рано и преглежда какво ново е пристигнало през нощта. Ако има нещо важно, ѝ се обажда. В противен случай тя се появява между девет и девет и половина. За компенсация донася кафе от „Старбъкс“, а във вторник – понички или мъфини. Днес носи мъфини.
– Е, как е нощната ми птица? – пита, като поклаща хартиеното пликче с бинтованата си ръка. – Свърши ли нещо, за да заслужиш лакомството, което ти нося? Можеш да избираш между захаросан джинджифил и диетични боровинки за компания на горещото кафе.
Ник дори не я поглежда.
– Това, което съм ти подготвил, заслужава много повече от всичко, което носиш в тази торбичка. – Посочва разпечатката от записани часове и бележки от снощното гледане на записи. – Имаме следа.
– Сериозно? – Тя оставя пликчето на бюрото му и закачва сакото и чантата си на облегалката на стола. – Да не би да ти се усмихна късметът?
Той я поглежда:
– Късметът няма нищо общо. Изгледах всеки проклет кадър от записа. – Посочва застиналия образ на монитора. – Това е от малко преди два и десет. Отблясъкът е от приближаваща се кола. Гледай какво се случва сега.
Мици се втренчва в екрана като хипнотизирана от тъмния силует, който слиза от автомобила, отива отзад, изважда нещо тежко и го премята през парапета.
– Да! – тя възбудено удря по бюрото. – Пусни го пак.
– Ето.
Той пуска записа отново и сваля капачето на чашата си с кафе. Мици гледа записа за втори път.
– Някакви други кадри? Някаква представа каква е колата?
– Лексус хибрид. Четири по четири. Няколко други камери са го засекли да отива на изток към кея.
– Регистрационен номер?
– Не бъди алчна. Това са нощни кадри. Бъди доволна, че съм намерил и това.
– Жените винаги искат още – особено на моята възраст.
– С четири плюс една врати, без шибидах. Моделът е RX-450h в бяла перла.
Мици се намръщва:
– В какво?
– Цвят бяла перла. Проверих в уебсайта на производителите. Колата е в онова перлено-кремаво бяло, което трудно се различава на светлината от луминесцентните лампи. На някои от другите записи обаче се вижда ясно.
– Колко лексуса има в Ел Ей?
Ник се намръщва:
– Говорим за най-търсения луксозен хибрид в този клас. В Америка годишно се продават около сто хиляди бройки.
Тя вдига очи към тавана и възкликва:
– О, Боже, защо ни причиняваш това? Ние сме добри хора, опитваме се само да служим на ближния.
– Имай малко вяра на Стареца. Това е последният модел хибрид. От тях има много по-малко.
– Колко по-малко?
– Миналата година „Лексус“ са продали десет хиляди в страната. Оборотът спаднал драстично след земетресението и цунамитата в Азия, и разбира се, след рецесията у нас.
– О, какво облекчение – саркастично измърморва тя.
– В Ел Ей има само две хиляди, а с тази спецификация – няколкостотин. – Ник поглежда часовника си. – Помолих да ни пратят малко подкрепления.
– Чакай да позная... Сандра и Денис от „Грабежи“.
Той се усмихва:
– Проявиха желание.
– Не се съмнявам.
– Виж, с тяхна помощ до обяд ще сме проверили всички сервизи, фирми за коли под наем и застрахователи и ще сме по петите му.
На Мици ѝ хрумва друга вероятност:
– Сигурен ли си, че не е колата на жертвата? Вторият автомобил на Тамара?
– Вече проверих. Не е.
Тя отваря пликчето и му подава джинджифиловия мъфин.
– Много си задобрял. Ето, почерпи се. Заслужаваш. – Премества се на своето бюро с кафето и боровинковия мъфин. – Само да изям това нискокалорично подобие на сладкиш и тръгвам за студиото да говоря с архивиста. Ще дойдеш ли, или трябва да си тук?
– Ти върви – отговаря Ник, докато се взира в данните на монитора. – Искам да довърша следата с лексуса. По-късно ще дойда при теб. Става ли?
– Добре. Проследи този хибрид, преди да докладваме на капитана следобед, и може би ще можеш да поканиш Сандра и Денис на питие.
Той се усмихва:
– Ще се скараме, ако не престанеш.
Мици вдига ръце сякаш се предава и отваря торбичката с мъфина.
– Добре, добре, само предлагах.
23
„АНТЕРОНЪС ФИЛМС”, КЪЛВЪР СИТИ
Трийсетместната прожекционна зала на ръководството е най-луксозният киносалон, който Мици Фалън е виждала. Помещението е потопено в полумрак, с такава температура, че да ти е комфортно по фланелка, и толкова съвършено конструирано от акустична гледна точка, че се чувстваш, сякаш носиш шумоизолиращи слушалки.