Лицето [bg]

— Дори и ти не можеш да изядеш мезе за сто хиляди долара.

Хазарт поклати глава:

— Великият Чан. Може да съм вече демоде във вкусовете си, но не ми се струва толкова готин, че да заслужава петдесет милиона.

— Той притежава също и телевизионна компания, която произвежда три редовни предавания за най-големите мрежи и четири — за кабелната телевизия. Печели по няколко милиона на година от Япония, като участва в телевизионни реклами за най-популярната им бира. Продава своя марка спортно облекло и много други. Агентите му наричат парите от дейностите извън актьорството „допълнителни източници на приходи“.

— Хората просто го заливат с пари!

— Никога няма да му се наложи да търси преоценени стоки.

Когато сервитьорката се приближи до масата им, Итън си поръча сьомга по марокански с кускус и студен чай.

Поръчката на Хазарт беше толкова голяма, че моливът на сервитьорката се изтъпи: сух таратор, хайвер от нахут и сусамено семе, сарми с лозови листа, турски питки, мароканска морска яхния…

— Моля, също и две бутилки оранжина.

— Единственият човек, когото съм виждал да яде толкова много — подразни го Итън, — беше една балерина, страдаща от булимия. Тя тичаше в тоалетната да повръща след всяка чиния.

— Аз само опитвам и никога не си обличам пачка. — Хазарт сряза последното кюфте от мезето. — Та що за тъп задник е великият Чан?

Заглушаващият шум от останалите разговори в ресторанта подсигуряваше на Итън и Хазарт почти същата защита срещу подслушване, както ако се намираха на самотен пустинен хълм.

— Не можеш да го мразиш — отвърна Итън.

— Това ли ти е най-големият комплимент за него?

— Работата е там, че в действителност той няма въздействието, което има от екрана. Не събужда никакви чувства, били те положителни или отрицателни.

Хазарт лапна половин кюфте и измънка от задоволство.

— Значи има вид, но няма съдържание.

— Не е съвсем така. Просто е ужасно… постен. Щедър е към персонала си. Не е арогантен. Но има… някаква безтегловност в него. Не се замисля как се отнася към хората, дори към собствения си син, но безразличието му не е злонамерено. Той не е преднамерено лош човек.

— При тези пари и това обожание човек очаква чудовище.

— Не е такъв случаят при него. При него…

Итън млъкна и се замисли. През месеците, в които беше работил за Манхайм, той не бе говорил толкова дълго, нито толкова откровено за него пред никого.

Двамата с Хазарт бяха работили заедно под куршумите и бяха разчитали един на друг при смъртна опасност. Той можеше да каже какво мисли, без да се страхува, че думите му ще се разчуят.

Пред такава сигурна публика той искаше да опише Лицето не само възможно най-откровено, но и проницателно. Докато обясняваше на Хазарт що за човек е Манхайм, той се надяваше да обясни по-пълно същността на актьора и на себе си.