Лицето [bg]

— Някоя от сестрите ти е погодила номер — обърна се Помпо към Толедано. — Монахините са големи шегаджийки.

Нито студеният въздух, нито белоснежните керамични плочки, нито леденият блясък на камерите от неръждаема стомана не можеха да обяснят сковаващия мраз, който бе обзел Итън.

Той подозираше, че дрехите му се бяха пропили с дъха на смъртта.

В миналото места като това не го бяха разстройвали, ала сега той бе потресен.

В графата „Близък роднина или отговорно лице“ на болничния картон бяха записани името и телефонните номера на Итън. Независимо от това той даде на измъчения служител картичка със същите данни.

На изкачване с асансьора той изслуша с половин ухо една от най-хубавите песни на „Беърнейкид Лейдис“, превърната в приспиваща боза.

Качи се чак на седмия етаж, където Дъни беше починал. Когато вратите на асансьора се отвориха, той осъзна, че би трябвало да слезе на първия подземен етаж, където бе паркиран фордът, само два етажа над градинското помещение.

Натисна копчето за гаража и се изкачи до петнайсетия етаж, преди да започне да се спуска отново. Хората влизаха и излизаха от кабинката, но Итън едва ги забелязваше.

Мозъкът му препускаше другаде. Случката в апартамента на Рейнърд. Изчезването на мъртвия Дъни.

Макар че вече не носеше полицейска значка, Итън си бе запазил полицейската интуиция. Беше му ясно, че две такива необикновени събития, станали в една сутрин, не може да бъдат съвпадение.

Силата на интуицията обаче не стигаше да му подскаже от какъв характер може да бъде връзката помежду им. Със същия успех би могъл да се опита да извърши мозъчна операция по интуиция.

Логиката също не предлагаше директни отговори. В този случай дори Шерлок Холмс би се отчаял от невъзможността да се стигне до разгадаване на мистерията чрез дедуктивно размишление.

Когато влезе в гаража, една новопристигнала кола започна да обикаля редиците в търсене на празно място за паркиране и зави по рампата надолу. После друга кола се появи от бетонната бездна, скрита зад блесналите си фарове, подобна на подводна машина за вадене на останки от дъното на океана, и се отправи към изхода. Итън беше единственият пешеходец.

Замърсяван с години от саждите на изгорелите газове, които образуваха енигматични отпечатъци, подобни на мастилените петна от теста на Роршах, ниският сив таван започна да го затиска все повече, докато се придвижваше в гаража. Стените му заприличаха на корпуса на подводница, едва удържащ смазващия натиск на тоновете вода в морето.

Стъпка след стъпка Итън очакваше да открие, че всъщност не е единственият пешеходец. Зад всяка кола, зад всяка бетонна колона можеше да го очаква стар приятел, изпаднал в тайнствено състояние и преследващ неизвестно каква цел.

Итън стигна до форда без произшествия.

В колата не го чакаше никой.

Той седна зад волана и преди да запали мотора, заключи вратите.