Брутално

— Вече сме тук.

— И някой се опитва да ви убие.

— И това е част от лайната, с които се борите.

Тя кимна.

— Само тази борба ли има значение — попита той, — или е важно и онова, което поддържам аз?

Вратата зад нея се отвори. Сали се обърна и дясната й ръка се насочи към хълбока, където… нямаше пистолет.

— О! — каза жената на прага. — Мислех, че си сам.

Лорън Кавана претегли Сали с поглед и каза:

— Ето значи къде сте били. Дълъг ден. Късна нощ.

Носеше скъпа рокля с колан, доста над финансовите възможности на агентка от ФБР. Дългата до раменете й коса беше небрежно съвършена. Червилото по устните й лъщеше.

— Не е чак толкова късно — възрази Сали. — Свикнала съм.

— Сигурно. — Лорън заобиколи бюрото. — Фарън, трябва да провериш сметките по проекта за новия софтуер.

Тя застана до него, опряла се с една ръка на стола му, и започна да пише команди на клавиатурата. Фарън погледна към екрана и каза:

— Тези неща са твоя грижа, Лорън.

— Но най-отдолу стои твоето име.

Той въздъхна и започна да проучва цветните графики и диаграми, които се нижеха по дисплея. Лорън погледна към жената от отсрещната страна на бюрото — твърд, овладян поглед. Сали не извърна очи.

— Всичко изглежда наред — рече Фарън.

— Добре. — Ръката на Лорън докосна рамото му. — Тогава ви оставям.

Но на излизане каза на Сали:

— Радвам се, че навлизате толкова бързо.

— Правя каквото мога.

— Несъмнено.

Вратата се затвори и в стаята се възцари тишина.

— Работата ми е да пазя живота ви — каза на мъжа зад бюрото Сали. За да възстанови разговора. И ролите им.

— Трудно ли ще ви бъде?

— Няма да е лесно. Разкажете ми за хората на Монаха. Той настоява около мен постоянно да има някой. Твърди, че било в случай, че нещо ми потрябва. Не оспорвам мнението му.

— А може би трябва да го направите. Ние трябва да го направим.

— Ами хората му?

— Те не са „негови“, както не са и „мои“.

— Колко души има?

— Не знам.

— Въоръжени ли са?

— Никога не съм го питал. Той знае, че това не би ми харесало.

— Това, че „не би ви харесало“ не е равносилно на забрана.

Фарън се усмихна.

— Умна сте.

— Ами оръжието?

— Необходимост — отвърна той. — Понякога можете да спрете насилието само с насилие. Дали помощниците на Монаха имат оръжие ли? Не знам. Дали му се доверявам, за да го оставя сам да взима тези решения? Да. Дали ще го питам за това? И да го обидя? Само при най-ужасни обстоятелства — а след като тук е ФБР, колко ужасни могат да са обстоятелствата?

— Надявам се никога да не разберете — каза тя.

— Госпожице… агент. Всъщност как да ви наричам? — попита Фарън.

— Казвайте ми Сали.

— Това истинското ви име ли е?