Самоличност
- Автор: Кундера Милан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Самоличност». Краткое содержание книги:
Има само един отговор: устройва й клопка.
Но защо да й устройва клопка?
За да се отърве от нея. И наистина, той е по-млад от нея, а тя остарява. Колкото и да крие топлите си вълни, тя остарява и това се вижда. Той си търси причина, за да я напусне. Не би могъл да й каже: ти си остаряла, а аз съм млад. Твърде коректен е за това, твърде мил. Но щом се убеди, че тя го мами, че е способна да го мами, ще я напусне със същата лекота, със същата студенина, с каквато отстрани от живота си стария си приятел Ф. Тази тъй радостна студенина винаги я е ужасявала. Сега разбира, че ужасът й е бил симптоматичен.
30
Жан-Марк бе записал способността на Шантал да се изчервява в самото начало на златната книга на любовта им. Бяха се срещнали за пръв път сред много хора около дълга маса, отрупана с чаши шампанско и чинии с препечени филии, пастети, шунка. Намираха се в планински хотел, той тогава беше инструктор по ски и го бяха поканили, по волята на случая и за една-единствена вечер, да се присъедини към участниците в колоквиум, чиито заседания всяка вечер завършваха с малък коктейл. Представиха ги един на друг пътьом, набързо, така че дори имената не можаха да си запомнят. Успяха да си кажат само няколко думи в присъствието на останалите. На другия ден Жан-Марк дойде без покана само за да я види. Когато го забеляза, тя се изчерви. Изчервиха се не само бузите й, но и вратът й, и още по-надолу, деколтето й. Тя цялата великолепно се изчерви пред очите на всички заради него и за него. Тази червенина бе признанието й в любов, тази червенина изигра решаваща роля. След трийсетина минути двамата успяха да се срещнат сами в полумрака на дълъг коридор и жадно се зацелуваха, без да произнесат и дума.
Фактът, че после в продължение на години не я бе видял да се изчервява, потвърди изключителния характер на тогавашното изчервяване, което в далечината на миналото им сияеше като рубин с фантастична цена. По-късно тя му каза, че мъжете вече не се обръщат след нея. Незначителните думи придобиха значимост заради червенината, която ги придружи. Жан-Марк не остана глух за езика на цветовете — свързан с произнесената фраза, цветът на любовта им изразяваше, както му се бе сторило, тъга от остаряването. Ето защо й бе написал под чужда маска: „Следвам ви като шпионин, вие сте хубава, много хубава“.
Когато пусна първото писмо в кутията, дори не мислеше да й изпраща други. Нямаше план, нито намерение за бъдещето, искаше само да й достави удоволствие — сега, веднага, да я отърве от потискащото чувство, че мъжете не се обръщат след нея. Не се опитваше да предвиди реакциите й. Ако въпреки всичко се бе опитал да ги отгатне, би предположил, че тя ще му покаже писмото с думите: „Виж! Мъжете все пак не са ме забравили!“. Тогава с цялата невинност на влюбения той щеше да добави към похвалата на непознатия собствените си комплименти. Но тя нищо не му показа. И по липса на точка, епизодът остана отворен. През следващите дни той я видя отчаяна, в плен на мисълта за смъртта, така че, ще не ще, продължи с писмата.
Докато пишеше второто, си казваше: „Превръщам се в Сирано. Сирано — човекът, който под маската на друг се обяснява в любов на обичаната жена; човекът без собствено име, който вижда как внезапно избухва освободеното му красноречие. Затова подписа писмото със С. Д. Б. Това бе код, предназначен само за него. Сякаш искаше да остави тайна следа от преминаването си. С. Д. Б. — Сирано дьо Бержерак“.
После продължи да бъде Сирано. След като заподозря, че е престанала да вярва в чара си, той заговори за тялото й. Опита се да обозначи всяка негова част — лицето, носа, очите, врата, краката, — та тя отново да започне да се гордее със себе си. Радостно забеляза, че тя започва да се облича с по-голямо удоволствие, че е по-весела, но в същото време успехът му причиняваше мъка — преди тя не обичаше да носи червените перли, дори когато той я молеше. Сега се подчиняваше на друг.