Заключената стая

Булдозера Улсон се облегна самодоволно.

— Не знам къде се е намирал хер Улсон, но в петък аз бях в Лисабон. Можете да проверите в авиокомпаниите. Кацането в Лисабон по разписание е в четиринадесет и четиридесет и пет, а ние закъсняхме с десет минути. В събота сутринта излетяхме в девет и десет и кацнахме в Арданда в петнадесет и тридесет. В петък обядвах в хотел „Тиволи“, там и нощувах. Това също може да се провери.

Вернер Рус погледна тържествуващо събеседника си. Булдозера сияеше от удоволствие.

— Прекрасно, отлично алиби, хер Рус.

Той се наведе, смачка пурата си в пепелника и продължи язвително:

— Но нали господата Малмстрьом и Мурен не бяха в Лисабон?

— Откъде накъде им е притрябвало да бъдат в Лисабон! И изобщо не е моя работа да следя Малмстрьом и Мурен.

— Наистина ли, хер Рус?

— Наистина, хер Улсон, това съм ви го казвал сто пъти. А що се отнася до обира в петък, мога да ви кажа, че не знам за никакви обири, тъй като през последните дни не съм чел шведски вестници.

— В такъв случай, разрешете ми да ви информирам, че някой, преоблечен като жена, влязъл в банката преди самото й затваряне, задигнал деветдесет хиляди крони в банкноти, застрелял един клиент на същата банка, след което избягал с кола марка „Рено“. Мисля, хер Рус сам разбира, че убийството е вече съвсем друга работа.

— Друго не разбирам аз — какво общо имам аз с тази работа — отвърна Рус.

— Кога хер Рус се е виждал със своите приятели Малмстрьом и Мурен?

— На този въпрос ви отговорих миналия път. Повече не сме се срещали.

— И вие не знаете къде можем да ги намерим?

— Известно ми е само това, което съм чул от вас. Не съм ги виждал, откакто ги бутнаха в Кумла.

Булдозера изгледа втренчено Вернер Рус, после записа нещо в бележника си, затвори го и стана.

— Е, добре — рече той. — Това не е трудно да се провери.

Той отиде до прозореца и спусна щорите против слънце.

Вернер Рус го изчака, докато седне, след това каза:

— Мога само да ви кажа, че Малмстрьом и Мурен нямат нищо общо с този обир. Убийство — не, те не са такива глупаци.

— Допускам, че нито Малмстрьом, нито Мурен ще стрелят в човек, но това съвсем не изключва тяхното съучастие. Може да се допусне, че те са седели в колата. Какво ще кажете за това?

Рус сви рамене и мрачно погледна към пода.

— Да предположим, че са имали съучастник или съучастница — увлечено продължи Булдозера. — Такава възможност също трябва да се има предвид. Ако не греша, в онова дело, заради което загазиха последния път, участваше и годеницата на Малмстрьом?

Припомняйки си, той щракна с пръсти.

— Точно така: Гунила Бергстрьом… Получи година и половина, така че да се намери не е трудно.

Рус го погледна изпод вежди.

— Вярно, тя още не е избягала — поясни Булдозера. — Но освен нея на света има и други момичета, а споменатите господа, изглежда, не са против женската помощ. Или греша?

Вернер Рус отново сви рамене и се изправи.

— Откъде да знам — безучастно отвърна той. — Това не ме засяга.