Заключената стая
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
Това беше всичко.
Патологоанатомът напълно изключваше възможността Свярд да е бил ранен някъде преди това, да се е прибрал в жилището си, да е затворил вратата с всичките й ключалки и резета, след това да е легнал и да е умрял. И макар че Мартин Бек не беше специалист по медицина, опитът му подсказваше, че тя е права.
Но как тогава е станало всичко това? По какъв начин е бил застрелян Свярд, щом като освен него в квартирата не е имало никой друг, а и той самият не е имал с какво да се убие?
В началото, когато започна да се запознава с това дело и видя с каква небрежност е било водено, Мартин Бек реши, че и тази загадка е плод на нечия небрежност. Обаче сега той се убеди, че в стаята действително е нямало никакво оръжие и че Свярд лично е затворил прозорците и вратата. Но как тогава да се обясни тази смърт?
Отново огледа цялото жилище, още по-внимателно отпреди, но не намери нищо, което би могло да хвърли светлина върху загадката. Накрая реши да разпита другите наематели.
Но след като загуби почти цял час за това, Мартин Бек почувствува, че тъпче на едно място. Карл Едвин Свярд явно не се е отличавал с общителност. Повечето от съседите му даже не знаеха за неговото съществуване, макар че той се беше нанесъл тук преди повече от три месеца. При него не е идвал никой, с никого не е разменял даже дума, нито веднъж не са го видели пиян, а шум в квартирата му никога не са чували.
Мартин Бек излезе от входа и се спря. От другата страна на улицата се разстилаше сенчеста горичка. Да иде ли да поседне под липите? Но веднага се сети, че искаше да разгледа малката уличка и свърна вляво.
Улуф Едингсгатан… Преди много години беше чел някъде, че през осемнадесети век в Кунгсхолменското училище е преподавал Улуф Единг. И до днес на Хантверкагатан има училище — дали не е същото?
Преди да стигне Пулхелмсгатан, Мартин Бек забеляза будка за цигари. Влезе вътре и си купи пакет пури с филтър. След това, свърна към Кунгсхолмсгатан, извади една пура, запуши. Отвратителен вкус… Той мислеше за Карл Едвин Свярд и не се чувствуваше добре.
XIII.
Във вторник, когато на летище Арланда се приземи самолетът от Амстердам, двама цивилни агенти очакваха Вернер Рус в залата. Беше им заповядано да действуват тактично, да не привличат вниманието и когато най-сетне икономът се показа на пистата заедно със стюардесата, те се отдръпнаха от вратата в дълбочината на залата.
Вернер Рус ги забеляза веднага. И дали защото ги знаеше по лице, или пък просто подуши полицаите, тъй или иначе той реши, че те са дошли за него, затова се спря и каза нещо на стюардесата. Тя кимна, сбогува се с него и тръгна към изхода. А Вернер Рус решително се отправи към полицаите.
Той беше висок, плещест, загорял. Облечен в синя униформа, в едната ръка — фуражка, а в другата — черна кожена чанта с широк ремък. Светъл перчем, дълги бакенбарди, рунтави гъсти вежди, под които студено гледаха сини очи.
— По какъв случай е това тържествено посрещане — осведоми се той, издавайки напред брадичката си.
— Прокурорът Улсон иска да поговори с вас — рече единият от полицаите. — Тъй че ще трябва да дойдете с нас до Кунгсхолмсгатан.
— Той да не е откачил? Аз бях там преди две седмици…
— Добре, добре — каза по-възрастният агент. — Вие ще се разберете с него, нашата работа е да изпълним заповедта.
Рус сви рамене и закрачи към изхода. Когато стигнаха до колата, той каза:
— Само че най-напред ме отведете в къщи да се преоблека, ясно ли е? Адреса знаете.
Той се тръсна на задната седалка и мрачно скръсти ръце на гърдите си. По-младият от агентите, който караше колата, избухна и измърмори, че той не е таксиметров шофьор, но колегата му го успокои и му обясни накъде да кара.
Те се изкачиха заедно с Рус в жилището му и го изчакаха в коридора, докато той си смени униформата със светлосив панталон, модна риза и велурено сако.
След това го отведоха на Кунгсхолмсгатан и го проводиха до кабинета, където чакаше Булдозера Улсон.
Щом вратата се отвори, Булдозера скочи, отпрати с ръка агентите и предложи на Вернер Рус да седне. След това се върна на мястото си зад бюрото и произнесе радостно:
— Кой би могъл да помисли, хер Рус, че ще се видим толкова скоро пак.
— И аз се питам — кой! — отвърна Рус. — Във всеки случай не аз. Мога ли да науча за какво ме задържате този път?