Плаването на „Разсъмване“
- Автор: Льюис Клайв Стейплз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Биюкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Плаването на „Разсъмване“». Краткое содержание книги:
Нарния… където един дракон се събужда… където звездите се разхождат на Земята… където всичко е възможно…
Ваканцията на Едмънд и Луси се очертава твърде мрачна и скучна, тъй като са изпратени на гости при неприятния братовчед Юстас. Но къщата на Юстас крие много тайни. Един ден картината, окачена в стаята на Луси и изобразяваща красив кораб, поглъща децата и те се озовават сред бурните води на океана. Нарния отново ги призовава и приключенията започват. Крал Каспиан се е отправил да търси отдавна изчезнали приятели на баща си, заточени съвсем на Края на света. Но както обикновено се случва в Нарния, краят почти винаги се оказва начало…
Но нямаше смисъл да плаче. Трябваше да се опита да изпълзи навън между двата дракона. Започна да протяга дясната си ръка. Отдясно предният крак и лапата на дракона направиха съвсем същото. Тогава реши да опита отляво. Крайникът на дракона от този страна също се задвижи.
Два дракона, по един от всяка страна, които имитират всяко негово движение! Нервите му не издържаха и накрая той сляпо се втурна навън.
Последва страхотно дрънчене и стържене, звънтеж на злато и тракане на камъни. Помисли, че и двамата го преследват. Не посмя да погледне назад и се затича към езерото. Изкривената форма на мъртвия дракон, легнал на лунната светлина, би била достатъчна да изплаши всекиго, но той почти не й обърна внимание. Идеята му беше да скочи във водата.
Но тъкмо когато стигна до ръба на езерото, се случиха две неща. Първо, осъзна като гръм от ясно небе, че тича на четири крака — и защо, за бога, постъпваше така? И второ, когато се надвеси над езерото, за момент помисли, че още един дракон го гледа от водата. В следващия миг обаче разбра истината. Драконското лице в езерото бе собственото му отражение. В това нямаше никакво съмнение. То се движеше, когато той се движеше, и отваряше и затваряше уста, докато той отваряше и затваряше неговата.
Докато спеше, беше се превърнал в дракон! Заспал в бърлогата на дракона с алчни, драконски мисли в главата си, той самият се бе преобразил в дракон!
Това обясняваше всичко. Нямало е два дракона до него в пещерата. Лапите отляво и отдясно са били неговите. Струйките дим са излизали от собствените му ноздри. Що се отнася до болката в лявата му ръка (или в това, което преди е било лявата му ръка), той видя какво е станало, като присви лявото си око. Гривната, паснала идеално на ръката му, докато беше момче, бе прекалено малка за дебелия чукан, който представляваше предният крайник на дракона. Тя се бе врязала дълбоко в люспестата му плът и от двете й страни се бяха образували туптящи подутини. Той захапа мястото с драконските си зъби, но не успя да я свали.
Въпреки болката първото му чувство беше облекчение. Вече нямаше от какво да се страхува. Самият той сега всяваше ужас и нищо на света не би се осмелило да го нападне освен рицар (и то не всеки). Сега вече можеше да си разчисти сметките и с Каспиан, и с Едмънд…
Но в мига, в който си помисли това, осъзна, че не го иска. Той желаеше да са приятели. Искаше да се върне сред хората, да говори, да се смее и да споделя чувствата си. Разбра, че е чудовище, откъснато от целия човешки род. Заля го ужасяваща самота. Започна да осъзнава, че другите в действителност не са били демони, и се зачуди дали самият той е бил добър човек, както винаги бе смятал. Закопня за гласовете им. Щеше да се чувства благодарен за добра дума дори от Рипичийп.
Когато помисли всичко това, нещастният дракон, който преди това беше Юстас, издигна глас и зарида. Трудно може да си представим гледката и звуците от сърцераздирателния плач на мощния дракон под лунните лъчи в безлюдната долина.
Накрая той реши да опита да намери пътя обратно към залива. Сега разбираше, че Каспиан никога не би отплавал от острова без него. А и бе сигурен, че по някакъв начин ще успее да покаже на хората кой е.
Пи дълго и после (знам, че звучи шокиращо, но не е така, ако се замислите) изяде почти целия мъртъв дракон. Беше стигнал до половината, когато осъзна какво прави; защото, нали разбирате, макар в мислите си да беше Юстас, вкусовете и храносмилането му бяха драконски. Ето защо толкова рядко се намира повече от един дракон в една и съща страна.
След това тръгна да излиза от долината. Започна да се катери със скок, но щом подскочи, видя, че всъщност лети. Съвсем бе забравил за крилете си и за него бе голяма изненада — първата приятна изненада, която получаваше от дълго време. Издигна се високо във въздуха и видя безброй планински върхове, разпръснати под него на лунната светлина. Виждаше залива като сребърна плочка, закотвеният кораб и лагерните огньове, които хвърляха отблясъци в крайбрежната гора. Спусна се към тях с едно движение от голяма височина.
Луси спеше много дълбоко, понеже бе останала да чака завръщането на спасителния отряд с надеждата, че ще носят добри вести за Юстас. Моряците, предвождани от Каспиан, се върнаха много късно и бяха много изморени. Новините бяха обезкуражаващи. Не бяха открили и следа от Юстас. В една долина обаче намериха мъртъв дракон. Опитаха се да не преувеличават опасността и всички взаимно се уверяваха, че няма вероятност наоколо да има други дракони. А онзи, който бе мъртъв в три часа следобед (тогава го бяха намерили), едва ли няколко часа преди това е убивал хора.