Плаването на „Разсъмване“

Успях да вляза в голямата стая, ако изобщо може да се нарече стая, където са пейките за гребците и хранителните запаси. Нещото, в което държат водата, е в края на помещението. Всичко вървеше добре, но преди да успея да си напълня вода в чашата, кой друг да ме хване освен онзи малък шпионин Рипичийп. Опитах се да обясня, че излизам на палубата за глътка свеж въздух, но той ме попита защо нося чаша. Вдигна такъв шум, че събуди целия кораб. Отнесоха се с мен скандално. Аз попитах, както според мен би направил всеки друг, какво е правил Рипичийп посред нощ близо до бъчвата с вода. Той каза, че понеже бил много дребен и не можел да бъде от полза на палубата, пазел водата всяка нощ, за да може поне още един моряк да легне да спи. Ето тук беше тяхната гадна нечестност — повярваха на него. Можете ли да си представите?

Наложи се да се извиня, защото в противен случай опасното зверче щеше да се нахвърли върху ми с шпагата си. Тогава Каспиан показа истинската си същност на жесток тиранин и каза високо, така че всички да чуят, че занапред всеки, открит да „краде“ вода, ще получи „две дузини“ камшици. Не знаех какво значи това, докато Едмънд не ми обясни. Пишело го в онези книги, дето ги четат братовчедите Певънзи.

След тази жалка заплаха Каспиан смени тона и започна да се държи снизходително. Каза, че много му било мъчно за мен и че всички се чувствали също така болни като мен, че е наш дълг да дадем всичко от себе си и пр., и пр. Противен надут позьор. Цял ден не станах от леглото.