Възмездие
- Автор: Хофман Джилиан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Възмездие». Краткое содержание книги:
Всичките бяха много млади. Повечето бяха двайсетинагодишни, а няколко не бяха имали дори шанса да ги стигнат. Най-голямата от единайсетте беше на двайсет и пет години, а най-младата — едва на осемнайсет. На снимките приживе усмивките им сияеха срамежливо закачливи. Русата коса на една падаше на златни букли по раменете; платинено светлите къдри на друга бяха подстригани на черта до ушите; кехлибарените кичури на трета се спускаха прави по гърба. Всичките бяха руси и много красиви. Толкова красиви, че на Стената бяха окачени пробни снимки за манекенки на шест от тях.
През последните осемнайсет месеца от претъпканите клубове и модни заведения на Саут Бийч, където се забавляват богатите, прочутите и красивите, единайсет млади жени бяха изчезнали под палмите по Оушън Драйв и Уошингтън Авеню и бяха потънали в тропическата нощ на Маями. След седмици, че и месеци, откриха едно по едно на затънтени места из целия окръг Маями-Дейд осакатените голи тела на девет от жените. Местопрестъпленията бяха непредсказуемо разпръснати: стара захарна рафинерия в Евърглейдс, затворена полуразрушена къща в центъра на Либърти, изоставен супермаркет в Кендъл. Убиецът дори не правеше опити да крие труповете или да заличава следите от деянията си, по-скоро май се надяваше те да бъдат намерени. Бързо стана ясно, че жестоката смърт на всяка жена, както и нейното отвличане, са били старателно планирани с бруталност, която поразяваше даже най-закоравелия сред следователите.
Изнасилените тела носеха ужасяващия почерк на сериен убиец: той е избирал жертвите си видимо случайно, но очевидно воден от причини, познати само на извратения му мозък. Бил е толкова нагъл, че е избирал жертвите си пред очите на стотици свидетели и толкова дивашки жесток, че си бе спечелил зловещото прозвище Купидон.
Всяка жена бе разрязана по дължина от гърлото до стомаха и след това напречно под гърдите. Гръдната кост — строшена с неизвестен предмет, ребрата стърчаха счупени и назъбени. Сърцето — изтръгнато. То липсваше при всички жертви. Оставял бе изкасапения гръден кош широко отворен със зейналата черна дупка на мястото на сърцето. Всички жени бяха намерени голи в неприлични пози и всяка е била изнасилвана преди смъртта си вагинално и анално с един или няколко неизвестни предмета. Някои дори и post mortem.
Създаде се оперативна група от дванайсет детективи и полицаи от пет различни полицейски служби — от управленията на Маями Бийч, Маями Сити, Маями-Дейд и Маями Норт — да работи само по задачата „Купидон“. По искане на губернатора Буш полицейското управление на Флорида, което водеше криминалните разследвания в щата, предостави заседателната зала в регионалния център за щаб на групата. Осигурени бяха още криминалист-анализатор, копирна машина, факс и секретарка на половин работен ден. Тъкмо в тази зала бе поставена корковата стена. В началото тя беше със стандартни размери — нещо като деветдесет на шейсет сантиметра. Но след като за осем месеца изчезнаха шест жени, откриха три тела и нямаше събрани улики, щатското полицейско управление командирова своя специален агент Доминик Фалконети. Първата работа на Фалконети беше да заповяда разширяване на корковата стена.
Двата прости дървени библиотечни шкафа и картотеката бяха избутани в ъглите, за да се отвори място за копирната машина, трите компютъра и многобройните картонени кутии, натрупани една върху друга до стените. Бившата украса на залата — паметни плакети, трофеи, награди и картини — беше свалена и безразборно натрупана върху кутиите, за да инсталират корковата Стена. В картонените кутии бяха събрани многобройни зелени папки с разследвания, полицейски доклади, картончета, улики и протоколи от разпити. В тях бяха описани до най-малки подробности последните месеци, дни и минути от живота на изчезналите млади жени. В друга купчина кутии бяха събрани документи за паричните сметки на жертвите, дневници, тефтерчета, писма, албуми със снимки и електронна поща: най-интимните свидетелства, факти и подробности, които завинаги оставаха част от обществения архив на щата Флорида.
Доминик откри кутийката с кабарчетата върху картотеката до друга забравена чаша кафе. Едно по едно той набоде розовите им главички през петте снимки и ги закрепи на корковата табла под картончето с надпис МАРИЛИН САЙБАН, 19.
Без картончетата беше практически невъзможно да се направи връзка между полицейските снимки от местопрестъплението и фотографиите на жертвите, направени приживе. Някогашните прекрасни лица бяха подути и подпухнали, коприненият тен беше станал пепеляв, сив или още по-ужасно — кожата изпускаше тъмна гной. Вместо блестящи бели усмивки от устните пълзяха червеи и се подаваха черни езици. Златните букли и платинените къдри тъмнееха от засъхналата кръв. В горещата влага на Флорида трупното разложение напредваше бързо и в много случаи телата се идентифицираха само по зъбната картина.