Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
Ариста я прониза с насмешлив поглед, сетне подбели очи.
Появиха се облечени в раса слуги, които се засуетиха с багажа, раз-прягане и поене на конете.
- Оттук, Ваша милост - каза момчето и ги въведе в кулата.
Влязоха в голяма ротонда с излъскан мраморен под и колони, отделящи центъра от обгръщаща стената пътека. Сякаш много издалеч се носеше тихо пеене. Десетки гласове се упражняваха, вероятно хор. Светлина от невидени лампи се отразяваше от гладките повърхности. Силно ехо разнасяше стъпките им.
- Не може ли да се срещна с него на сутринта?
- Не - каза Салдур, - става дума за изключително важен въпрос.
Ариста сбърчи чело и се замисли над това. Бе приела, че това посещение е просто формалност, но вече не бе толкова сигурна. Като част от плана на Пърси Брага да завладее кралство Меленгар, той я бе изправил пред съд по обвинение в кралеубийство. Не й бе позволено да присъства на процеса и бе чувала само слухове за даваните показания. Ако историите бяха верни, Саули я бе осъдил не само за убийството на баща й, но и че е вещица. Тя никога не бе говорила с епископа относно обвиненията, нито бе искала обяснения от Хилфред. Пърси Брага беше виновен за всичко; той беше подвел всички. Хилфред и Саули само бяха направили това, което смятали най-правилно за интереса на кралството. И все пак Ариста се чудеше дали самата тя не е подведената.
Според църквата, вещерството и всякакъв тип магии бяха противни на вярата. Ако Саули е смятал, че съм виновна, би ли предприел нещо срещу мен? Определи като невъзможно епископът, който беше за нея като част от семейството, който винаги изглеждаше толкова мил и великодушен, да би сторил нещо подобно. От друга страна, Брага беше неин вуйчо и след близо двадесет години вярна служба бе убил баща й; сетне беше опитал да стори същото с нея и Олрик. Жаждата му за власт не признаваше лоялност.
Долавяше все по-силно присъствието на Хилфред, който вървеше след нея по стълбите. Преди пораждайки чувство на сигурност, сега то изглеждаше заплашително. Защо никога не ме поглежда? Може би тя се лъжеше. Вероятно не ставаше въпрос за вина или неприязън, а начин да се дистанцира. Бе чувала истории за фермери, които кръщавали дойните крави Бетси или Гертруда, но никога не давали имена на определените за заколение.
Умът на Ариста трескаво работеше. Дали се канеха отново да я затворят в кула? Дали щяха да я екзекутират, както църквата бе сторила с Гленморган Ш? Дали щяха да я изгорят на кладата и впоследствие да го определят като акт на пречистване за ереста? Какво щеше да направи Ол-рик, когато разбере? Щеше ли да обяви война на църквата? Ако го стореше, всички кралства щяха да се обърнат срещу него. Не би имал друг избор, освен да признае указа.
Стигнаха до врата и епископът заръча на Бърнис да приготви стаята на принцесата. На Хилфред нареди да чака отвън, въведе Ариста в стаята и влезе на свой ред.
Стаята бе изненадващо малка, дребен работен кабинет с претрупано бюро и само няколко стола. Светлината на закрепени по стените свещи падаше върху стари дебели книги, пергаменти, печати, карти и духовни-чески одежди за различни поводи.
Вътре чакаха двама мъже. Зад бюрото седеше архиепископът, белокос старец с набръчкана кожа. Беше облечен в тъмномораво расо с бродирана мозета и златен епитрахил, висящ на врата му като шал. Имаше дълго и бледо лице, като рошавата брада подсилваше удължеността (за което немалко допринасяше дължината й: простираше се до пода). Веждите му също не отстъпваха по гъстота. Тъй като седеше прегърбен на високия дървен стол, създаваше се впечатлението, че се привежда напред с интерес.
Другият мъж бе далеч по-млад, слаб, с дълги пръсти и неспокойни очи. Той се ровеше из безпорядъка и също беше блед, като че не бе виждал слънце с години. Дългата му черна коса, стегната болезнено в опашка, му придаваше напрегнатия вид на обсебен от работата си човек.
- Ваше Светейшество архиепископ Галиен - каза Салдур, - позволете да ви представя принцеса Ариста Есендън от Меленгар.
- Така се радвам, че дойдохте - каза й старият духовник. Устата му, лишила се от повечето си зъби, често засмукваше тънките му устни. Гласът му бе стържещ. - Моля, седнете. Предполагам сте имали неприятен ден да се тресете в каретата. Отвратителни неща. Развалят пътищата и ти разбъркват кокалите. Мразя да се качвам в тях. Усещат се като ковчег и на моята възраст човек е нащрек от влизането в каквито и да е кутии.