Дъщерите на мрака

- Здрасти, Бъни. Предполагам, че не си виждала Тод и Вик, нали?

Бъни Мартин гледаше иззад щанда. Тя беше хубава, с мека руса коса, и кръгло, пухкаво лице и срамежливо изражение. Тя беше в класа на Мари-Линет.

- Провери ли в бар Голд Крийк?

Мари-Линет кимна.

- И в къщите им, и в другия магазин и в шерифството. - Шерифството беше също така и общината и обществената библиотека.

- Ами, ако не играят билярд, те обикновено тренират. - Тренировката им представляваше стреляне по консерви.

- Да, но къде? - Мари-Линет каза.

Бъни поклати глава, обиците й блестяха.

- Твоето предположение е толкова добро, колкото моето. - тя се поколеба, гледайки надолу към кожичките на ноктите си, които тя избутваше навътре с малка затъпена в края дървена пръчица. - Но, знаеш ли, чух че понякога ходят до Мад Дог Крийк - широките й сини очи се повдигнаха към тези на Мари-Линет целенасочено.

Мад Дог Крийк... О, чудесно. Мари-Линет се намръщи.

- Знам. - Бъни подигна раменете си треперейки. - Аз не бих отишла там. Бих мислила за онова тяло през цялото време.

- Да, и аз също. Е, благодаря, Бън. Ще се видим по-късно.

Бъни огледа кожичките си критично.

- Приятен лов. - каза тя разсеяно.

Мари-Линет излезе от магазина, гледайки през горещата, смътна светлина на Август месец. Главната улица не беше голяма. Беше шепа пълна със сгради изградени от тухли и камъни от дните, в които Бриар Крийк е бил град на златотърсачи, и няколко средно високи сгради бяха боядисани в белеща се боя. Тод и Вид не бяха в никоя от тях.

Е, какво сега? Мари-Линет въздъхна. Нямаше път водещ до Мад Дог Крийк, само пътека която беше временно блокирана от треви и свлачища. И всеки знаеше, че там ставаше повече от стрелби по консерви. Ако бяха там, те вероятно ловуваха, помисли си тя. Да не споменаване пиейки, може би и дрогирайки се. Оръжия и бира. И да не забравяме и онова тяло.

Тялото беше открито мината година по това време. Мъж; турист, както можеше да се познае по раницата му. Никой не знаеше кой беше той или как е умрял - трупът беше прекалено разкъсан и надъвкан от животните, за да се разбере. Но хората говореха за дух, витаещ около Мад Дог Крийк миналата зима. Мари-Линет въздъхна отново и влезе в кабината на колата си.

Колата беше много стара, беше ръждясала, изкарваше някой обезпокоителни звуци, когато ускоряваше, но беше нейна, и Мари-Линет правеше всичко по силите си, за да я опази в движение.

Тя я обичаше, защото имаше много място отзад, където да държи телескопа си.

В единствената бензиностанция в Бриар Крийк, тя изкара нож за плодове изпод седалката си и се залови за работа, молейки се на ръждясалата капачка на газта.

Малко по-нагоре... почти, почти... сега извий...

Капачката се отвори.

- Някога да си обмисляла да навлезеш в бизнеса за безопасност? - чу се глас зад нея. - Със сигурност би пробила.