Децата на Просперо

— Но, татко…!

Той припряно й заобяснява, че няма причина за притеснение. Бил уредил всичко. Алисън щяла да дойде да постои при тях, да помогне с каквото трябва, да наглежда къщата — имала страхотен усет за вътрешно обзавеждане. Бил сигурен, че Ферн ще се разбира добре с нея. (Той винаги беше сигурен, че Ферн ще се разбира добре с многобройните му приятелки.) В слушалката се чу сигналът, след който обявяваха полетите.

— Трябва да вървя, скъпа, ужасно закъснявам… — И линията прекъсна, а Ферн остана да стиска замлъкналата слушалка, обзета от безмълвен гняв. Постепенно на негово място се появиха смайване и объркване. Макар да бе свикнала с хаотичното поведение на баща си, толкова прибързани и необмислени действия минаваха всякакви граници.

— Усещам макиавелианската ръка на госпожица Редмънд в дъното на цялата работа — обяви тя на всеослушание по време на обяда и въведе Уил и госпожа Уиклоу в ситуацията. — Едно не мога да разбера — какво е намислила.

— Може да си търси съпруг — подметна важно госпожа Уиклоу. Отдавна бе станало ясно, че нейната суровост и неприветливост са само привидни и че е изцяло на страната на Уил и Ферн.

— Ами да, разбира се, помислих си го още в самото начало — подкрепи я Ферн. — Досега не съм имала проблеми с тези неща.

— Малката ни хитруша, а? — госпожа Уиклоу почти се усмихваше.

— Но след като целта й е татко, защо го праща в Америка? — продължи да разсъждава Ферн. — Един вид… — Спря по средата на изречението, преглъщайки неизречените думи.

Интересува я къщата. В кухнята не беше студено, но тя усети как през тялото й преминава внезапна ледена вълна.

— Що за човек е тази Алисън? — полюбопитства Уил. — Май не съм я виждал, а?

Ферн поклати глава.

— Умна е, поне така си мисля. Но всъщност не знам. Изглежда мършава и гладна, като Касиус в „Юлий Цезар“. Но… в същото време в нея има нещо неуловимо, нещо, което се изплъзва. Една такава ослепителна и хлъзгава, като вода, течаща върху нещо адски твърдо. Не мога да ти го обясня точно. Ще видиш сам.

— Готина ли е?

— Понякога — отвърна с колебание Ферн. — В един миг ти се струва, как да кажа, сияеща и очарователна, а в следващия вече е просто кльощава женица с грозна уста. Не говоря за външния й вид, по-скоро за самото й поведение.

— Човек трябва да внимава с такива като нея — заключи госпожа Уиклоу.

— Ти ще й видиш сметката — подсмихна се Уил към сестра си. — Не ти е за пръв път.

Следобед Ферн се сети за нещо и се ядоса, че не й беше хрумнало по-рано. Звънна на адвокатите и ги попита дали господин Капъл не им е оставил някакви ключове. За жалост просветлението й не даде никакъв резултат. Мъж, когото по гласа определи като доста възрастен, я посъветва да провери в чекмеджетата, шкафовете и така нататък.