Смърт и малко любов

— Няма значение. Но нали не мога да се видя отстрани, тъй че ми е трудно да преценя. Хайде кажи ми — има ли нещо общо между онова момиче и мен?

— Не те разбирам…

— Добре, ще ти обясня. Тази сутрин получих писмо със закани и смятам, че го е написал човек, който ме познава по физиономия. В гражданското аз не видях този човек, но това нищо не означава, защото не съм се оглеждала наоколо и не съм го търсила. Ако е стрелял той, не може да е сбъркал, познава ме и за последен път ме видя буквално снощи. Значи е наел някого и му е дал описанието ми. Та затова те питам: възможно ли е да ме е сбъркал с убитата, като се има предвид едно словесно описание?

— Не, няма нищо общо — освен цвета на косата — твърдо отговори Чистяков. — Но забравяш нещо важно, Асенка.

— Какво?

— Днес никой не би могъл да те познае по словесно описание. Я ми дай снимката, която са ти направили на стълбището.

Настя порови в чантичката си и извади направената с „Полароид“ снимка.

— А сега иди до огледалото. Виждаш ли? В огледалото си такава, каквато си всеки ден. Именно такава те е видял онзи тип, с когото си се срещнала снощи. Е, кажи ми сега, приличаш ли си на своята днешна снимка? Може ли да са те познали по описание?

— Дявол да го вземе! — ядосано тръсна тя. — Как не се сетих за това? Тогава може да се предположи, че след като не ме е намерил по описанието, той е попитал кой номер съм на опашката за регистриране, намерил е хората, които са били девети поред, и е научил коя е следващата двойка. Това е то. Колко е просто!

— Кое е просто? Анастасия, какви ги приказваш? Някой иска да те убие ли? — тревожно попита Льоша.

— Напълно е възможно. Е, не се плаши де, вече е задържан. Разбира се, ако е той.

— А има ли други варианти?

— Колкото щеш. Например: да са искали да убият Карташова, а писмата и второто убийство да са само прикритие. Да са искали да убият момичето, на което са изпратили същото писмо като на мен. Или да са искали да убият онази булка, която е била застреляна в Кунцево. Една от нас четирите да е била истинската жертва, а всичко останало да е било просто спектакъл.

— Доста жесток спектакъл, бих казал. Защо са били нужни толкова усилия?

— И аз това се чудя… Трябва по-внимателно да огледаме обкръжението на тези момичета и да потърсим там човек, който има връзки с отделите по семейно положение. Нали той е научил отнякъде, че всички ние се омъжваме днес. Или…

— Или какво?

— Или това е маниак с фикс идея да убива младоженки. Тогава всички мои разсъждения не струват и пукната пара.

— По-добре би било да се окаже маниак.

— Защо?

— Защото ако се интересува само от младоженки, теб вече нищо не те заплашва.

— Но, Льошенка, мили, ако той се интересува от младоженки, значи всеки момент трагедията може да се повтори. Няма нищо по-лошо от луд убиец, защото той е непредсказуем. Разбираш ли това? По-добре да преследва мен.