9-те скорпиона

Дискусия

Първо, „Атлантика“ точно отбеляза, че само федералното правителство има право да регулира проблемите на въздушната безопасност и въздушните операции. Тази регулираща схема осигурява безопасността на всички пътници чрез централизирано управление и определя еднакво федерално управление на авиокомпаниите. По-нататък „Атлантика“ изтъква, че приетият през 1978 година Акт за отмяна на държавното управление на въздушните линии включва и предварителното обезпечаване „като забранява на щатовете да налагат какъвто и да било закон по отношение на тарифите, маршрута или обслужването на който и да било въздушен превозвач“ (Моралес срещу „Транс Уърлд Еърлайнс Инк.“ 504 U. S 374 1972).

„Атлантика“ твърди, че делото включва въпроси от обслужването на авиолиниите, което се контролира от федералния закон и следователно е вън от полезрението на закона на щата. Съдът е съгласен. Тъй като федералният закон не открива специални причини за водене на дело, ищците не могат да се възползват от федералната защита. Възможно е това решение да изглежда жестоко, но този Съд няма пълномощията да образува дело. Това е въпрос, който трябва да се адресира до Конгреса.

Нещо повече, претенциите на ищците към Авиокомпанията отпадат и поради допълнителната причина, че те не са представили никакви доказателства за проява на небрежност. Макар и не решаващо, доказателството в доклада е, че катастрофата на полет Шестстотин и четиридесет е причинена от експлозиви, поставени на борда от неизвестна трета страна. Няма следа от грешка или пропуск от страна на „Атлантика“, която да сочи, че тя носи отговорност за поставянето на експлозива. Задача на ищците е да посочат такова доказателство.