Саблено море

Причудлив образ нахлу в мислите му, парещ като нажежено желязо. Съвсем ясно видя два символа, които познаваше добре, макар никога, преди да не ги бе виждал вплетени по този начин.

— Думатоин и Клангедон — промърмори той. — Думатоин и Морадин.

— Джуджешките богове? — попита Ле’лоринел, ала Е’Креса дори не го чу, застанал напълно неподвижен, с едва потрепващи клепачи.

— Но как? — тихичко прошепна той.

Преди Ле’лоринел да успее да попита за какво става дума, сивите очи на гадателя се отвориха.

— За да откриеш Дризт, трябва да намериш Бруенор — заяви той.

— Значи — към Митрал Хол.

— Не! — изкряска Е’Креса. — Според джуджето мястото му е другаде, място на баща, а не на крал.

— Гатанки? — повдигна вежди елфът, ала Е’Креса разпалено поклати глава.

— Открий най-скъпото творение, излязло изпод ръцете на джуджето — обясни той, — за да откриеш най-скъпото творение от плът и кръв. Е, едно от двете, но така звучи по-добре — призна гномът.

Лицето на Ле’лоринел надали можеше да придобие по-озадачено изражение.

— Преди време Бруенор Бойния чук създаде нещо магическо и могъщо, което надминаваше дори неговите забележителни умения — обясни Е’Креса. — Създаде го за едного, когото обичаше с цялото си сърце. Това творение от митрал ще го привлече по-сигурно, отколкото опразненият трон на Митрал Хол. Нещо повече, то ще накара и мрачния елф да се втурне след него.

— Но какво е то? — Ле’лоринел вече не можеше да скрие изгарящото го нетърпение. — Къде е?

Е’Креса изприпка до едно малко писалище и извади парче пергамент. Докато елфът прекосяваше стаята, за да се присъедини към него, гномът използва друга магия, за да претвори върху пергамента образа, който се бе появил в мислите му преди малко.

— Откриеш ли този знак, Ле’лоринел, ще откриеш и края на дългия си път.

Още една магия и върху обратната страна на пергамента се появи почти същият образ.

— Или пък този.

Елфът внимателно пое пергамента от ръцете му, без да може да откъсне поглед от символите върху него.

— Единият е знакът на Клангедон, покрит от знака на Думатоин, Пазителя на тайните под планината. Другият принадлежи на Морадин и е замаскиран по същия начин — обясни Е’Креса.

Ле’лоринел кимна и предпазливо, почти благоговейно, обърна късания пергамент, досущ като мъдрец, изучаващ древните писания на отдавна изчезнала цивилизация.

— Далеч на запад, доколкото знам — рече гадателят, още преди елфът да е задал въпроса си. — Градът на бездънните води? Лускан? Някое поселище между тях, може би. Не съм напълно сигурен.

— Но си сигурен, че е в тази част на света, нали? Видя го в кълбото или предполагаш така, защото Долината на мразовития вятър също се намира там?