Повелителят на сребърния лък

- Мислех си за онова, което каза - обърна се той към Хеликаон. - Мисля, че перките са най-доброто решение. Както знаеш…

- Перки? - попита Зидантас.

Корабостроителят го изгледа студено.

- Прекъсванията са дразнещи. Те смущават потока на мислите ми. Бъди така любезен да изчакаш, докато свърша. - Той се наведе напред, за да наблегне на думите си, но шапката падна над очите му. Калкеус я свали от главата си ядно и се извъртя обратно към Хеликаон. - Както казвах… знаеш ли, че закрепих няколко талпи към корпуса, отпред и отзад, за да стои корабът изправен, когато го изтеглим на брега?

- Чудесна идея - отвърна Хеликаон.

- Такава е. Те обаче вършат съвсем различна и много добра работа, докато сме в морето. Издадените греди противодействат на тегленето в плитчините. Трябваше да го осъзная още докато ги проектирах. Тогава щях да ги издължа. Те би трябвало и да улесняват човека на руля. Доколкото разбирам, трябва да насочваш кораба малко нагоре - или надолу, в зависимост от течението и вятъра - от посоката, в която искаш да се движи. Смятам, че ще плава по-добре и с по-малко отклонения. Много задоволително.

- Е, дано да добави и скорост - вметна Зидантас. - Зад гърба ни се приближава буря. Добре ще е да сме на брега, когато ни връхлети.

- О, не можете да го направите! - каза Калкеус.

- Не можем да слезем на брега?

- Естествено, че можете. Но бурята, за която говориш, ще разкъса „Ксантос”.

- Няма как да го разкъса, докато сме на твърда земя!

Хеликаон се намеси:

- Онова, което Калкеус се опитва да каже, Вол, е, че не можем да изтеглим „Ксантос” изцяло. Твърде е голям. Нямаме достатъчно мъже да го извадят от морето, а и да имахме, после щеше да е невъзможно да го върнем във водата.

- Именно! - съгласи се корабостроителят.

- Е, сигурно можем да издърпаме поне част от него на пясъка - настоя Зидантас.

- Ако бурята е силна, корабът ще се разцепи - отвърна Хеликаон. - Наполовина на твърда земя и наполовина подмятан от водата. Натоварването ще разбие корпуса.

- Тогава какво ще правим? - попита хетът.

- Трябва да “яздите” бурята, или да намерите място, защитено от вятъра - каза Калкеус.

- Да я “яздим”? Ти болен ли си?

- Очевидно - отвърна корабостроителят. - Попитай, когото искаш. Но дори и така да е, имам по-интересни неща за вършене от това да си разменям обиди с някакъв имбецил.

С тези думи той слезе от палубата.

Гигантът пое въздух и го задържа за миг.

- Има моменти, когато си представям как вдигам сопата и… - Той въздъхна. - Можем да се насочим към Залива на лошия късмет, да спуснем котва встрани от него и да използваме греблата, за да се задържим на разстояние от сушата.

- Не, Вол! Дори и с пълен екипаж това би било невъзможно - каза Хеликаон. - Борбата с бурята ще ги измори за не повече от час. Ами ако продължи цяла нощ? Вятърът ще ни запрати на брега и ще ни разбие.

- Знам… но поне ще оцелеем. Нямаме друг избор.

Хеликаон поклати глава.