Малкаса Пойнт
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малкаса Пойнт». Краткое содержание книги:
Какъв е мистериозният Звяр, който в продължение на десетки години унижава жертвите си нощем по най-жесток начин? Съществува ли той наистина? Дали е главното действащо лице в зловещата инсценировка, в пошлия и безчовечен бизнес?
Млади хора, случайно попаднали в градчето Малкаса Пойнт, придобило мрачна слава с „Къщата на Звяра“, изживяват неочаквано голяма любов. Но на тях се пада и незавидният жребий да проникнат в свърталището на Звяра, да открият тайнственото същество, да го унищожат и прекратят злодеянията.
Динамичното действие с неочаквани обрати, кървавите схватки и убийствата, свързани с неподозирани тайни, държат в постоянно напрежение читателя, провокират въображението му.
Тайлър също излезе. Протегна се и се почувства по-добре, когато раздвижи мускулите си. Полъхът от океана беше свеж. С деликатния аромат на боровете се смесваше острата миризма на бензин. Морският бриз охлади запотения гръб на блузата й. Тя отстрани залепналата дреха от кожата си.
Докато пълнеше резервоара, Ейб гледаше в помпата.
Бикс се приближи и Тайлър се обърна към него.
— Да проверя ли двигателя? — попита той.
— Да, ако обичате.
Той кимна. Очите му се плъзнаха към гърдите й. Спряха се там за миг, преди да ги отмести. След това пристъпи покрай нея. Наведе се към капака и мушна ръка под него, търсейки лоста.
Тайлър се огледа, за да се увери, че блузата й не е разтворена. За щастие беше закопчана.
— Има ли наоколо място за нощуване? — попита тя.
— Нещо като мотел ли търсите?
— Да.
Той облиза долната си устна и впери поглед в гърдите й, сякаш отговорът беше изписан някъде там.
— Има само едно място. Мотелът „Уелкъм Ин“, на по-малко от километър по пътя, вдясно.
— Благодаря — отвърна му тя.
Той вдигна предния капак. Тайлър беше доволна, че е скрита от погледа му. Поколеба се дали да не попита къде се намира улица „Сийсайд“, но не желаеше да общува повече с него. Можеше да намери адреса на Дан и без помощта на този развратник.
Ейб продължаваше да стои приведен над задницата на колата си и да налива бензин. Тя тръгна към него. Той я видя и се усмихна.
— Какво става?
— Служителят на бензиностанцията каза, че имало мотел на по-малко от километър по пътя.
— Тъкмо започнах да се чудя дали ще намерим приют.
— По всичко личи, че има един-единствен — „Уелкъм Ин.“
— Браво.
— Каза, че е от дясната страна.
— Добре. Ще караме зад вас.
Чу се леко щракване. Ейб извади маркуча от резервоара. Отстъпи една крачка назад, като го държеше настрани от себе си, за да не капне бензин по маратонките му „Найк“. Окачи обратно струйника и помириса пръстите си. Забеляза, че Тайлър се усмихва.
— Вони — съобщи той.
Тя се засмя:
— В колата имаме парфюмирани тоалетни кърпички.
— Благодаря. Вече съм голям мъж. Мога да преживея миризмата.
Завинти обратно капачката на резервоара.
— Маслото е спаднало с половин литър — съобщи Бикс, появявайки се зад нея.
— Благодаря — отговори тя. — До скоро!
Обърна се към Ейб и се върна в колата. Гледайки през прозореца, видя го как плати в брой и пъхна портфейла в задния си джоб, който леко се изду. Другият джоб, който очевидно бе празен, прилягаше гладко.
Дясната врата на колата шумно се отвори.
— Ехо — извика Нора, докато се качваше.
— Добре ли си? — попита Тайлър.
— Добре, като при лошо време. Разпита ли онзи Клайд8 за мотела?
— Името му е Бикс. Да. Право напред.
— Страхотно.
Когато Бикс се появи отново, Тайлър извади кредитната си карта.
— Единайсет и петдесет — каза Бикс.
Тайлър му подаде картата и той изчезна към сградата.
— Какъв пуяк!
— Защо?
— Облещи ей такива очи — тя впери поглед в гърдите на Нора, шавайки с вежди и облизвайки с език устни.
— Покани го на среща. На всяка цена.
— Непременно!
Миг по-късно „пуякът“ застана пред колата. Записа набързо регистрационния номер и се върна до прозореца на Тайлър. Тя прибра кредитната карта и подписа фактурата.
— С тези типове ли сте? — попита той.
Тайлър не отговори.
— Те са нашата охрана, от тайните служби — отсече Нора.
— Така ли? Кого се опитвате да будалкате?
Тайлър извади картата си от калъфа.
— Пред Вас е г-ца Картър, а Вие не я познавате?
Откъсна първия екземпляр от фактурата.
— Е, сигурно не я познавате — продължи Нора. — Тя е инкогнито.
Тайлър му върна кочана. Той го дръпна от ръцете й и се опули на Нора.
— Много смешно!
Тайлър включи двигателя. Отпусна ръчната спирачка и премина на първа скорост.
— Наха…
Натисна съединителя и колата потегли.
— Това не го разбрах — извика Нора и се обърна от мястото си.
— Аз го чух — каза Тайлър.
— Каква ме нарече?
— Нахакана пикла — обясни Тайлър и излезе на пътя.
8
В американския жаргон Клайд е обидно прозвище и означава глупак, смотаняк. — Б.пр.