Малкаса Пойнт

— Стаята… стаите харесват ли ви? — попита тя и погледът й подскочи от Брайън към Гормън.

— Чудесни са — каза Гормън. — Желаеш ли един коктейл?

Тя кимна и бретонът на челото й се разлюля.

— Да, с удоволствие.

— Да й поискаме ли паспорта? — попита Брайън.

Тя се разсмя тихо и неспокойно.

— Признавам. На осемнадесет години съм само7.

— Вече си голяма — каза Брайън. — Само не ни издавай.

Този път смехът й не беше толкова напрегнат. Извърна глава, за да наблюдава как Гормън налива два пръста мартини в една от водните чаши. Той остави стъкления шейкър, набоде една маслина на клечка за зъби и я пусна в питието. Подаде чашата на Джанис, доля своето питие и това на Брайън, завъртя един стол и седна с лице към нея. Вдигна, чашата до нивото на очите си.

— Позволете ми да вдигна наздравица. За „Къщата на Звяра“, за нашето партньорство и нашият успех.

Чукнаха се с ръбовете на чашите и пиха. Джанис отпи съвсем малка глътка. Направи физиономия и се усмихна, след това опита още веднъж и кимна, сякаш този път беше по-добре.

— Вермутът ли е много? — попита Гормън.

— Не, добре е. Много е добре.

— Сега ще преминем ли към същността на въпроса?

— Да.

— Обмислях дълго предложението ти да делим по равно. Изглежда малко „солено“, но съм съгласен с аргумента, който посочваш, че книгата не би могла изобщо да съществува без твоята помощ. В крайна сметка идеята е твоя и ти си тази, която притежава дневника. Стигнах до извода, че предложението е разумно.

Тя повдигна вежди, които изчезнаха зад завесата на бретона.

— Това означава ли, че сте съгласен?

— Точно така.

— Чудесно!

— Брайън?

Брайън остави чашата и отвори ключалките на дипломатическото куфарче, което лежеше до него на леглото. Вдигна капака, извади кафяв плик и измъкна два чисто напечатани листа. Подаде ги на Джанис.

— Позволих си — обясни Гормън — да подготвя договор. Според него аз съм единственият собственик на авторските права, а ти няма да носиш никаква отговорност във връзка с предложената творба. Освен това ще получиш петдесет процента върху постъпленията от всички продажби. Също така, твоето участие в проекта ще бъде запазено в тайна. Добавих тази точка в твоя полза, тъй като останах с впечатление, че се страхуваш да бъдеш замесена в тази история.

Кимайки, тя прочете горния лист. Когато приключи, прехвърли долния отгоре.

— Еднакви са — каза Гормън.

Тя го прегледа.

— Нямам възражения.

Гормън се наведе и й подаде скъпата си позлатена писалка.

— Можеш да подпишеш и двете страници…

Тя постави документите върху колената си и драсна подписа и датата в долния край на всеки екземпляр. И двата бяха подписани от Гормън Харди още преди две седмици.