Издирва се

— Боже, колко съм глупава! — прошепна Кортни и яростно разтърси глава. — Съжалявам, че повдигнах тази тема. Сигурно не ти е особено приятно да говориш за това.

Емили сви рамене.

— Всички трябва да говорим по-често за това. — Тя се осмели да погледне Кортни. — И… ако имаш някакви въпроси за Роузууд — или за каквото и да е друго — аз съм насреща.

Лицето на Кортни грейна.

— Настина ли?

— Разбира се.

— Може би да се видим утре след училище? — попита Кортни с надежда.

— О! — рече Емили изненадано. Вратата на салона се отвори и съблекалнята се изпълни с глъч и тупане на баскетболни топки.

— Ако ти се струва прекалено странно, няма проблем — бързо рече Кортни и лицето й увехна. — Заради Али и въобще.

— Не, ще се радвам да се видим — реши се Емили. — Искаш ли да дойдеш у дома?

— Добре — рече Кортни.

Емили се наведе напред, развърза връзката на обувката си и я завърза наново. Искаше й се да се държи по-сърдечно, но същевременно се притесняваше да не разкрие твърде много.

Когато Кортни се прокашля, Емили вдигна глава и ахна. Сестрата на Али беше съблякла ризата си през глава и стоеше в средата на пътеката по плетена пола и дантелен розов сутиен. Не изглеждаше така, сякаш обича да се показва… но не се и криеше.

Емили не можа да се сдържи и погледна. Гърдите на Кортни бяха по-големи от Алините, но имаше същото тънко кръстче. През главата на Емили прелетяха хиляди спомени. Али седи по бански до басейна, с тъмни очила „Прада“ на носа. Али, излегната на дивана на Спенсър, облечена със сиви мъжки шорти, кръстосала дългите си, почернели крака. Вкусът на меките й устни, когато целуна Емили в дървесната къщичка. Вълнението, което беше изпитала, преди Али да я отблъсне.

Кортни се обърна и забеляза, че Емили я гледа. Едната й вежда се изви закачливо. Устните й се разтеглиха в усмивка. Емили се опита да й се усмихне в отговор, но устните й като че ли бяха направени от желирани червеи. Възможно ли е Кортни да знаеше за целувката? Беше ли й казала Али? Или Кортни просто… флиртуваше?

Вратата на съблекалнята отново се затръшна. Емили скочи от пейката и се изправи пред огледалото в цял ръст, прокарвайки пръсти през червеникаворусата си коса. Кортни затвори вратичката на шкафчето си и шумно се прозя. Когато Емили се запъти към вратата на салона, тя отново улови погледа на Кортни. Която бавно и съблазнително й намигна, сякаш знаеше точно какво прави… и точно как се чувства Емили.